— Ще видим.
— Имаме основания да мислим, съветник Тривайз — оттенъкът на допълнителна официалност в гласа му беше достатъчно доказателство за наличието на запис — че вие открито и неколкократно сте декларирали, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън.
Тривайз бавно рече:
— Ако съм го казвал така открито и неколкократно, какво още ви трябва?
— Хайде да не си губим времето с шикалкавене, съветник. Вие разбирате, че това, което искам, е откровено признание със собствения ви глас, характеризиран чрез неговите индивидуални особености, при условия, в които очевидно напълно можете да се владеете.
— Защото, предполагам, използването на хипноефект, химически съединения или тем подобни би променило гласовите особености?
— Съвсем забележимо.
— И вие сте загрижен да демонстрирате, че не сте използвали никакви незаконни методи при разпитването на един съветник? Не ви упреквам.
— Радвам се, че не ме упреквате, съветник. Тогава нека да продължим. Вие сте декларирали открито и в няколко случая, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън. Признавате ли?
Тривайз произнесе бавно, подбирайки думите си:
— Аз не вярвам, че това, което наричаме Плана на Селдън, има значението, което му придаваме.
— Мъгляво изявление. Ще се постараете ли да го поясните?
— Моят възглед е, че обичайното схващане, че преди петстотин години Хари Селдън, използвайки математизираната психоисторическа наука, е разработил хода на събитията до последния детайл и че следваме курс, който е определен тъй, че да ни изведе от Първата галактическа империя към Втората галактическа империя по линията на максималната вероятност, е наивен. Това не може да е така.
— Имате предвид, че според вас Хари Селдън никога не е съществувал?
— Нищо подобно. Естествено, че е съществувал.
— Че никога не е развивал психоисторическата наука?
— Не, разбира се, нямам предвид нищо подобно. Вижте, директоре, ако ми бяха позволили, щях да обясня на Съвета, а сега ще обясня на вас. Истинността на това, което смятам да кажа, е толкова очевидна…
Директорът на Сигурността тихо и съвсем демонстративно изключи записващото устройство.
Тривайз млъкна и се намръщи.
— Защо го направихте?
— Вие ми губите времето, съветник. Не съм ви молил да произнасяте речи.
— Пожелахте да изложа своите възгледи, нали?
— Нищо подобно. Помолих ви да отговаряте на въпросите — просто, пряко и искрено. Отговаряйте само на въпросите и не ми предлагайте нищо, за което не съм ви молил. Ако го правите, няма да отнеме много време.
— Имате предвид да измъкнете от мен изявления, които да подкрепят официалната версия за онова, което се предполага, че съм извършил?
— Ние ви молим единствено да правите честни изявления и ви уверявам, че няма да ги изкривим. Хайде, нека опитаме отново. Говорехме за Хари Селдън — записващото устройство пак бе пуснато и Кодел спокойно повтори:
— Че никога не е развивал психоисторическата наука?
— Разбира се, той е развил науката, която ние наричаме психоистория — отвърна Тривайз, без да успее да скрие нетърпението си.
— Която бихте определили по какъв начин?
— Галактико! Тя обикновено се дефинира като клон от математиката, който се занимава с общата реакция на големи групи хора на дадени стимули при дадени условия. С други думи, смята се, че предвижда обществените и историческите промени.
— Вие казахте „смята се“. Поставяте ли под въпрос това от гледна точка на математическия си опит?
— Не — рече Тривайз. — Аз не съм психоисторик. Нито аз, нито някой от членовете на правителството на Фондацията, нито някой гражданин на Терминус, нито някой…
Директорът вдигна ръка, меко каза: „Съветник, моля ви!“ и Тривайз млъкна. Кодел попита:
— Имате ли основания да предполагате, че Хари Селдън не е направил необходимия анализ, който би съчетал колкото е възможно по-ефективно факторите за максималната вероятност и най-краткото време по пътя, който Фондацията трябва да измине от Първата до Втората Империя?
— Не съм бил там — язвително рече Тривайз. — Откъде да знам?
— А знаете ли, че не го е направил?
— Не.
— Може би отричате, че холографският образ на Хари Селдън, който се е появявал при всяка от няколкото исторически кризи през последните петстотин години, е в действителност репродукция на самия Хари Селдън, направена през последната година от живота му, малко преди установяването на Фондацията?
— Предполагам, че не мога да го отрека.