Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал
Книга 2 от "Приключенията на Каин ( Отвъдие)"
Тази книга се посвещава на паметта на някои от най-добрите приятели, за които един човек може да си мечтае. Мога само да съжалявам, че не доживяхте да прочетете това.
На Иванджелин, Алистър и Фридрих; на Лев, Джон, Клайв и Терънс; на Роджър, Фриц и двамата Боб (Робърт А. и Робърт Е.)
Дори и днес някои все още слушат.
Но ние се утешавахме с мисълта, че внезапната промяна е нещо, което се случва извън нормалния ход на нещата, че тя е нещо непредвидено като автомобилните катастрофи или нещо, което не зависи от нас, като смъртоносните болести. Ние не възприемаме внезапната, крайна, необяснима промяна като част от самото съществуване. И все пак е точно така. А теорията на хаоса ни учи, че правата линейна зависимост, която сме свикнали да приемаме за даденост във всички области, от физиката до художествената проза, просто не съществува…
Животът всъщност представлява поредица от сблъсъци, при което едно събитие може да променя следващите по съвсем непредвидим, почти унищожителен начин…
Това е дълбока истина за устройството на нашата Вселена, но поради някаква причина ние упорито я пренебрегваме.
Прави каквото искаш да бъде — това е целият Закон.
Нула
Една приказка разказва за близнаци, родени от различни майки.
Единият е с тъмна, а другият — със светла природа. Единият е богат, а другият — беден. Единият е жесток, другият — хрисим. Единият е вечно млад, другият — преждевременно остарял.
Единият е смъртен.
Те не са сродни по кръв или по дух, но въпреки това са близнаци.
Те живеят, без да знаят, че са братя.
И двамата загиват в схватка със Слепия бог.
1.
Единственият начин да ви обясня защо никога няма да ме видите отново, е, като ви разкажа за Хари.
Ето как си представям разговора, който ме вкара в живота на Хари Майкълсън. Аз не съм присъствал — не знам подробностите, — но образите в главата ми са ярки като шамар през устата; за да бъдеш добър магьосник, въображението ти трябва да е силно, с усет към детайлите — а аз съм най-добрият, завършвал някога Консерваторията.
Ето как си го представям:
— Всичко е тук, в телеметрията — казва Администратор Уилсън Чандра, ректорът на Консерваторията на Студията. Избърсва потните си длани в подгъва на хламидата си и примигва от парещия облак цигарен дим. После облизва устните си — те са месести и винаги сухи — и поглежда надолу към редиците от обучаващи се магьосници, които медитират, ужасно концентрирани. Аз не съм в този клас между другото; тези са начинаещи.
— Той се справя много добре по академичните дисциплини, знаете — продължава Чандра. — Разбира отлично западния диалект и овладява прекрасно културните традиции на Първия континент, но както виждате, той едва успява да поддържа алфа-съзнание, да не говорим за преминаването към бета-съзнание, което е необходимо за успешно заклинателстване, и ние, ние работим само с второ ниво на Разсейване, приблизително каквото е например, когато сме в стая в някоя градска странноприемница, и при такива обстоятелства аз просто не вярвам…
— Какво ще кажеш да млъкнеш малко? — казва другият мъж зад техническия пулт. — Божичко, колко ме отегчаваш!
— Аз, ъъъ… — Администратор Чандра прекарва ръка през оредяващата си коса, мокра от пот въпреки климатика. — Да, Бизнесмен.
Бизнесмен Марк Вило, патронът на въпросния студент, премества тънката воняща пура от единия край на устата си в другия и се навежда над стъкления панел, за да го види по-добре.
Бизнесмен Вило е ниско, мършаво, кривокрако човече с маниерите на хамалин и енергията на изнервен боен петел. Неведнъж съм го виждал из мрежата: невзрачна фигура, облечена с традиционния си спортен екип и наметало, човек веднага си спомня, че е роден в семейството на Търговци. Той беше поел семейния бизнес — транспортна фирма с три камиона — и на негова основа беше изградил могъщата корпорация „Вило Интерконтинентал“. Още на четиридесет и няколко годишна възраст беше откупил договора на семейството от техния Бизнес патрон и сега се смяташе за един от най-богатите — извън семействата на Незаетите — жители на Западното полукълбо. Из мрежата го наричаха Късметлията милиардер.