— Ммм, това е добра новина.
Франсис Роси участваше в един от проектите на Хари, ССП — Съвместна серийна програма. ССП включваше десет различни Актьори, всеки от които прекарваше по три месеца в Анхана. Вместо обичайното Приключение, траещо между седем и десет дни, директните зрители можеха да се абонират за произволен период от време, от няколко часа до месец, и дори да се превключват между различни Актьори, участници в ССП. Това позволяваше на Актьорите да водят нещо като нормален живот в Отвъдие и да развиват задълбочени отношения с местните и помежду си, тъй като от тях не се искаше да държат аудиторията в постоянно напрежение. Това правеше впечатленията им по-наситени и емоционални, без безкрайния поток от насилие, с който останалите Студия се опитваха да поддържат интереса на зрителите.
Критиците обичаха проекта, но публиката не реагира чак толкова ентусиазирано — тя му лепна подигравателния епитет, датиращ от началото на двайсети век: сапунена опера. Обаче Хари реши, че ще го поддържа, докато е възможно.
Смяташе го за по-мека и умерена сценична форма, отколкото Приключенията, не толкова противна, колкото безразборните касапници, които бяха направили толкова успешен например Каин. А и определено по-лесна за самите Актьори. Хари се бе опасявал, че Франсис Роси ще стане първата жертва в ССП от две години насам.
В Отвъдие Роси беше известен като Дж’Тан, ловец на глави на свободна практика, който от време на време поработваше за Анханската частна охранителна служба „Дискретни разследвания“. Неговата сюжетна линия обикновено беше най-активната в цялата ССП. Дж’Тан поддържаше грижливо изградена фасада на закоравяла аморалност; Хари лично беше изградил образа му и за целта беше накарал Роси да прочете „Малтийският сокол“, „Подземният“ и „Прощална целувка“4.
Дж’Тан вече беше към края на поредната си тримесечна смяна и разследваше банда търговци на роби, обвързани с политици. Предишната вечер, верен на образа си на частен детектив, той се беше промъкнал на най-известното светско шоу в Анхана: „Развратната малка принцеса“ в „Залагащия пришълец“, което още седмица след появата си беше обявено за хита на десетилетието. За да успее да се промъкне, беше подкупил свободни от дежурство стражи, които охраняваха частите ложи.
След това обаче нещата не бяха протекли особено гладко.
Прикрепената към тази ложа проститутка беше много общителна; от човешката раса, дългокрака и красива, тя беше направила някои впечатляващи намеци за това докъде може да го отведе и тези намеци бяха последвани от наистина майсторско фелацио. С гарваночерната ѝ коса върху бедрата му и със собствения му член, навлязъл дълбоко в гърлото ѝ, той изобщо не беше чул как вратата зад гърба му се отваря. Дори не беше осъзнал, че е в опасност, докато не метнаха върху главата му торба и не я стегнаха около врата му по-плътно, отколкото устните на проститутката обгръщаха члена му.
Когато Роси беше изгубил съзнание, техниците в апаратната бяха прехвърлили публиката му към друг Актьор от ССП, също присъстващ на премиерата. Тъй като Роси не беше убит непосредствено, веднага бяха стартирали две залагания — едно за смъртта на Актьора, а другото — за възможния начин на убийството му. Ала към десет часа тази сутрин той все още беше жив и все още — в безсъзнание.
— Добре, чудесно, че се е събудил — каза Хари. — Свържете го с публиката му. — Защо го занимаваха с това? Знаеха какво да правят — всичко това го имаше в ръководството по ССП, залепено за всеки екран в апаратната. — Благодаря за рапорта, техник.
— Ъъъ, Администратор, почакайте… това не е всичко, мисля, че може да имаме проблем…
Хари въздъхна.
— Добре, казвайте.
Техникът обясни. Те бяха следили от време на време телеметрията на Роси в очакване той да се събуди. Бяха получили обичайните инструкции: да включат публиката към него веднага, щом се свести. Когато героят е хванат от лошите, обикновено винаги следва нещо интересно, независимо дали е кулминационна схватка с главния злодей, или просто смърт чрез изтезания.
Но Франсис Роси се беше събудил в гора.
И в същото време не беше в гора. Сигналът от мислопредавателя му определено идваше откъм Анхана — всъщност от Града на пришълците, и почти със сигурност — от „Залагащия пришълец“.
— Сигурни ли сте?
— Да, сър, проведохме пълна диагностика. Ъъъ, може би да свържа видеоизхода му с вашия екран? По-лесно ще е да го покажа, отколкото да го обясня.
— Да, добре — отвърна Хари, мръщейки се. — Свържете.
4
Класически произведения в жанра на черния роман, написани съответно от Дашиъл Хамет, Рос Макдоналд и Джеймс Кръмли. — Б.пр.