Мирно струеше фонтанът, двата купидона се забавляваха в бронзовата горичка. Светеха прозорците на германската каравана. Всичко беше абсолютно спокойно. Таня се огледа. Нощното заведение изглеждаше напълно спокойно. Еротоманът спокойно се отдалечаваше, въртейки грапавия си задник. Дебеланата спокойно си дояждаше тортата. Момчето зад бара спокойно подсушаваше халби. Касиерът засмян разговаряше с онези двамата, които сега бяха излезли иззад ъгъла и стояха до касата. Стори й се, че за миг е заспала, че онова е било само мигновен кошмар.
Тя приседна на ръба на фонтана. Водата струеше кротко. Средиземноморският вятър докосваше косата й, огъваше върховете на кипарисите, посребряваше листата на големия платан. Орелът, лъвовете, атлантът и кариатидата, милите символи на спокойното минало. Сега никой не я виждаше и тя се разплака леко, като дете. Наслаждаваше се на сълзите си, защото знаеше, че след тях като малка винаги изпитваше облекчение.
На този площад излизаха три тесни улици и от едната изведнъж почти безшумно, ката бръмчеше едва-едва с мотора си, излезе открит ландроувър. Той спря до караваната и хората от ландроувъра започнаха да молят германците да изпеят хорово някоя нацистка песен.
— Ние не знаем никакви нацистки песни — дърпаха се германците. — Никога не сме знаели.
— Е, не може да не знаете поне „Хорст Весел“ — възразиха хората от ландроувъра. — Изпейте я, както правите винаги — прегърнати и с полюшване.
Разговорът се водеше на развален английски и Таня разбираше почти всичко.
— Няма да пеем тази гадост! — изплю се един от германците.
— Хандред бакс89 — предложиха от ландроувъра. — Съгласни? И тъй, прегърнете се и пейте. Думите нямат значение. Важното е да се полюшвате в такт. Ето ви една стотачка за това удоволствие.
Ландроувърът бързо даде на заден и изчезна. Германците се прегърнаха и запяха някаква идиотщина. На трите тъмни улици се появиха бавно приближаващи слонове. Злокобен женски писък проряза струящата средиземноморска нощ. Таня видя, че от бронзовата горичка, където току-що си играеха само двата бронзови купидона и където нямаше нищо друго, се надига изкривеното от ужас лице на онова момиче с огромните безумни очи. Тогава Таня чу и собствения си див писък. Тя затисна устата си с ръце и се залута, не знаеше накъде да бяга. Слоновете приближаваха, на гърба на всеки седеше все същият сексуален маниак. Германците пееха и се полюшваха, това очевидно все повече им харесваше, дори си припомняха думите.
— Stop! — изведнъж прогърмя над целия площад радиоглас. — That’s enough for tonight. All people are off till Wednesday! Thank you for shooting!90
Снимките бяха приключили, всички излязоха на площада. В тъмните стари къщи пламнаха светлини, назад-напред засноваха ландроувъри с апаратура, настъпи суетня. Извадиха момичето с безумните очи от фонтана и го увиха в разкошен халат от алпака. По този същия халат та замина, седнала зад волана на бяло ферари. Едва тогава Таня разпозна в нея една прочута актриса.
При Таня дойдоха няколко кинаджии и през смях й заговориха нещо. Тя почти нищо не разбираше. На ръба на фонтана приседна човекът с външност на Радамес. Той й се усмихваше много приятелски.
— Казват, госпожо, че появяването ви на снимачната площадка е внесло особена пикантност в сценария. Били сте нещо като отражение на кризата у тяхната героиня. Благодарят ви и дори ви предлагат нещо. Промяна в сценария. Доста пари.
— Кажете им да вървят по дяволите — каза крайно измъчената Таня.
Когато всички се разотидоха, „Радамес“ остана и тихо заговори:
— Проклетите кинобандити! Харесали са си нашия остров и снимат тук безкрайните си бездарни мръсотии… Мадам Лунина, казвам се Вадим Востоков. Полковник Востоков. Представител съм на местното разузнаване ОСВАГ, искам да си поговорим…
— Колко си приличат похватите ви — каза Таня. — Дори дрехите ви си приличат.
— Имате предвид нашите колеги от Москва ли? — усмихна се Востоков. — Права сте. Разузнаването в наше време е голям международен бизнес и принадлежността към него, естествено, слага някакъв общ отпечатък върху хората.
— Разузнаване, ха — злъчно се усмихна Таня. — По-добре кажете следене, съгледвачество.
— Госпожо — не без тъга отбеляза Востоков. — Съгледвачеството не е най-гнусната работа, с която трябва да се занимава нашата служба.
— Ами брадата ви истинска ли е? — попита Таня.
— Можете да я дръпнете — усмихна се Востоков.
90
Стоп! Достатъчно за тази вечер. Всички са свободни до сряда! Благодаря за участието в снимките! (англ.). — Б.пр.