— Страхотно го направи, Петяша — похвали го Лучников. — Талантът ти укрепва.
— Все се подиграваш — с тънък глас каза Сабашников и раменете му се затресоха: не можеш го разбра — дали плаче, или се киска.
— Колкото до фон Вите, мисля, че не се е върнал на Острова, защото не е виждал в нашите бащи съюзници. Сега ме интересува само едно — дали наистина се е срещал със Сталин и какво е мислела оная хлебарка за присъединяването.
— Обаче трябва да те предупредя, че дядката почти напълно е изкукал — каза Сабашников.
Лучников успя без проблеми да се гмурне в подземния паркинг на „Сен Жермен дьо Пре“ а и още на трето ниво — какво чудо! — се намери местенце за „крушата“. Виж, на мерцедеса, който ги следваше от „Плас дьо фонтеноа“, не му провървя толкова. Точно под носа му от паркинга като дяволче изскочи чернокож служител и окачи веригата с табелка complet49. Шофьорът на мерцедеса здравата се нервира, замалко дори щеше да зареже колата, дори вече кракът му почти беше стъпил на земята, когато видя слизащите от сенжерменските недра двама симферополски джентълмени, и кракът му увисна във въздуха. Впрочем джентълмените не се отдалечиха много, повървяха само от изхода на паркинга до брасри „Лип“, така че кракът скоро можа спокойно да се върне в мерцедеса и там да си отпочине. Успокоеният шофьор видя как двамата влязоха в ресторанта и как на вратата се хвърли да ги прегръща страхотно дебел, широк и висок американец.
В моменти на приятелски срещи Джак Халоуей наистина напомняше октопод — количеството на разпрострените му крайници сякаш се удвояваше. Прегръдките се разтваряха и затваряха, той награбваше, притегляше и засмукваше жертвите си. Всички приятели изглеждаха миниатюрни в лапите на бившия дискохвъргач. Дори широкоплещестият Лучников имаше усещането, че е балеринка, когато Октопода затваряше на гърба му стоманеното си менгеме. На някаква олимпиада преди години — преди колко точно, историята мълчи — Халоуей завоювал златен ли, сребърен ли, бронзов ли медал по хвърляне на диск или почти го завоювал, бил близо до медала, просто на косъм от него, във всеки случай бил в олимпийския отбор на САЩ или кандидат за олимпийския отбор или поне бил номиниран за член на отбора, във всеки случай несъмнено бил дискохвъргач. Питайте кого да е от вечно излежаващите се по плажовете на Санта Моника, Зума Вийч, Биг Сур, Кармел и той ще ви отговори: ама, разбира се, Джак беше дискохвъргач, получи навремето златен медал, той и сега въпреки шкембето си може да хвърли диска на страхотно разстояние, по-далеч от всеки университетски глупчо. Впрочем какво има да спорим за медала, след като днес името на Халоуей се свързва с друго едно злато, по-тежко от олимпийското, със шатото на Холивуд. През последните години в студията на „Парамаунт“ той произведе три блокбастъра наред. Започна, може да се каже, от нулата, с някакви дребни и леко подозрителни пари, с някакви никому неизвестни манхатънски умници — Франсис Букневски и Лейб Стоукс — в качеството на сценарист и режисьор, обаче събра Млечен път от звезди и дори несравнимата Лучия Кларк се съгласи да играе заради приятелството си с всеобщия любимец, главозамайващ международен приятел, гръмокипящ романтик, гастроном, полиглот, еротичен партизанин Джак Халоуей Октопода. И между другото тази дивна хубавица от кримските брегове не сбърка: още първият филм — „Намек“, една от странна по-странна творба, донесе колосален „грос“, огромни проценти на всички участници и нова слава на несравнимата Лучия. Следващите два филма — „Проказа“ и „Евридика, трейд марк“ — нов успех, нови пари, цели камари слава…
— Андрей и Пит! — приветства прочутият продуцент новодошлите на вратата на „Лип“. — Само да знаехте какво щастие е да видиш грешните ви муцуни сред слънчевите отблясъци, сред трепкащите сенки на „Сен Жермен дьо Пре“! Без майтап, усетих смрадния ви дъх от няколко хиляди метра разстояние през всички аромати на Париж. Дасеебавглаватапроста, иска ми се във ваша чест да посвиря на рояла и аз ще посвиря днес на рояла във ваша чест, факмайселфвгъза.