— Слушай, писна ми от тебе, Октопод — каза накрая Лучников, който вече си поглеждаше часовника, да не би да закъснее за генерал Вите.
Тогава Джак пусна мацето, обърна се гърбом към бармана, захлупи с длан ухото си, в което от време на време нещо му мънкаше лауреатът на „Гонкур“, изпсува накратко на всички достъпни му езици, а те бяха най-малко десет, после в стила на президента Никсън сложи ръка на рамото на Лучников и започна да излага деловото си предложение, от което Лучников едва не се срина на пода.
— …Слушай друже писна ми знаеш колко кинти съм избичил през последните години но кълна ти се с ей тая дясната си ръка с която правя Андре най основните си работи та с ей това необикновено ръчище което ми трябва макар и само да си разкопчая дюкяна че се мотая из тоя курвенски бизнес на живите картинки изобщо не заради парите е виждам че вече се усмихнат предвкусваш как старият Октопод сега ще заприказва за изкуство но аз няма да заприказвам макар че не виждам причини за свенливост няма да заприказвам макар и само за да не почнеш ти дърта кранто със синя кръв да хихикаш над детето от филаделфийското дъно да аз бях дете от филаделфийското дъно а ти нима не знаеше за моето ужасно детство е тогава ще ти кажа поне онова на което надявам се ще повярваш а ако не повярваш ще те съборя от стола и ще извикам мосю Приве а той ще те тикне в своя социалистически компютър и тебе вече никога няма да те пуснат в Париж и ти като вечния евреин с хилядолетия ще обикаляш на спирали Париж но никога вече няма да стъпиш в него заради неприличното си поведение в бара на ресторант „Лип“ или ще киснеш и виеш на твоя остров Окей докато не дойдат червените та ще ти кажа значи че си въртя машинката не за себе си а за да давам поминък на цялата тая отвратителна пасмина която ме заобикаля и за да осъществявам мечтите на цялата тая международна неблагодарна отврат тоест моите приятели и ако ти и на това не повярваш кълна се в петия си крайник тебе драги още днес ще те екстрадират от Париж и ще те приковат с верига към статуята на Маркс пред хотел „Метропол“ и ти ще си стоиш там чак докато започне твоята любима Обща съдба а после коммисите в знак на благодарност те наебат с парче кучешки салам и те пратят във вечните ледове на Йошкар Ола което надявам се никога няма да се случи защото те обичам и ти си ми най-добрият без майтап приятел по всички материци и аз съм твой роб…
След като изрече всичко това в безупречния стил на предишните пиянства, Джак Халоуей внезапно заговори като трезвен човек.
— Знаеш ли, наскоро прочетох твоята книга „Ние руснаци ли сме?“. Зашеметяващо! Всичките тези психологически куриози. Това може би е присъщо само на вас, руснаците. Англичаните още след колонизирането на някой остров или друго пространство веднага са започвали да се стремят към отделяне от метрополията. При вас второ поколение спасили се, да не говоря и за трето, започват да мечтаят за суровите прегръдки на един напредничав, макар и най-тъп в историята народ. Суици-ден комплекс, нравствена деградация… но как всичко това с поднесено в твоята книга! Браво, Андрей, не може да ти се отрече нито журналистическият майсторлък, нито мистичното чувство за история. Тъй, тъй, татарската сперма е отровила вашата аристокрация навеки. Само ми кажи честно — присъединяването към Русия, тоест поглъщането на Крим от Съюза — наистина ли това е твоята мечта или е… ами… или е нещо като твой политически похват? Не сме се виждали няколко години, приятелю. Ще ми се да зная какво всъщност мислиш и чувстваш.
Халоуей поглъщаше Лучников с очи. Двете жички на крушката вече се бяха нажежили до бяло и светлината им угасяваше пъстротата на бутилките на стената на бара и прозорците, отворени към „Сен Жермен дьо Пре“. Светът беше избелял и сега пламтеше в черно-бялото интензивно лъчение. Мракът на благородни дипли висеше точно над главите им. Лучников усещаше стисканията на дистонията53.
— Джак, аз никога не съм разговарял с теб на такива сериозни теми — изрече той… — Бих предпочел и занапред, Джак, да те имам за моя стар приятел Октопода…
Халоуей се ухили, и то така, че Лучников си помисли: „Това същият човек ли е, когото бе познавал, наистина ли е Октопода“.
53
Вид разстройство на невроендокринната регулация на дейността на сърдечно-съдовата система. — Б.пр.