Прибереш ли се с празни ръце, ще бъдеш неправилно разбран. Всички ще те разберат неправилно. Дори най-интелигентният и духовно вглъбен московчанин гледа чужденеца, особено един гост от Крим, с немия въпрос: „Какво ми донесе?“ Всяка дреболия повдига настроението, напомня за присъствието на друга система на живот в природата, за съседство с царство на „икономическа демокрация“. Не може да не занесеш нищо, свинщина е да пристигнеш в Москва с празни ръце. Най-натовареният час — това си е капан, къде да оставиш колата, пък и безсмислено е човек да влиза в „Галери Лафайет“ за половин час, а след половин час са телевизионерите — не може да се караш с такива гадове, тоест може да се караш, но не може да закъсняваш… ами нищичко не е купил и за своята Татяна!
Вече напълно зашеметен, той се видя да кара колата по „Фобур Сен Оноре“ и си спомни, че тук някъде имаше страхотен магазин на „Сен Лоран“. Дума да няма, извади късмет другарката Лунина!
Колко приятно е наистина да водиш буржоазен живот! Да влезеш в прохладния и празен салон с едва доловима музика наоколо, да се поклониш в отговор на поклона на появило се от огледалните недра невероятно създание — зелени ресници, шифонови струящи одежди… Той, тя, то мълчи, но те гледа така, че пред теб се разкрива цял един свят от тайнствени възможности.
И тъй… мадам? мосю?… извинете, мадмоазел, каква приятна изненада… и тъй, търся всичко необходимо за млада дама, блондинка, вашия ръст, но с напълно ясни очертания, всичко, като се започне от сутиен и се свърши с манто, включително обеци, гривна и всички други бижута. Моля ви да включите фантазията си, но, естествено, без да изключвате благоразумието. Като казвам това, мадмоазел, имам предвид не финансите, а известната, все още съществуваща тук-там по света традиционност на половото себеусещане и още веднъж подчертавам, че потребителката е жена. Улавям проблясъци на осмисляне в очилата ви и ви отдавам дължимото, задето сте се добрали до него, тоест до смисъла, въпреки доста неудобния за вас език и вечната драма на Егейско море, в която сте потопена по силата на своето възпитание. Мога още да добавя, че имам на разположение само петнайсет минути. Към тях вече бързаше управителката на отдела, облечена с мъжки комунистически костюм.
Хайде да не бяха петнайсет минути, но след половин час той излезе от магазина, придружен от три сенлорановски създания, понесли една дузина кутии за щастливата московчанка. Най-близкият филиал на могъщата „Симфи-кард“ на авеню „Опера“ санкционира изтичане на личен капитал в размер на 15 899 франка, ни повече, ни по-малко две хиляди и петстотин тичи, тоест два и половина милиона руски военни рубли. Плюс глобата под чистачката на реното. Поклон към „буркана“. Браво, мадам, и вие сте дали воля на фантазията си — 500 франка, какво повече да каже човек! Хайде, момичета, тръшнете всичките тези глупости тук, на задната седалка. Ето ви на всички по стотачка за четки за зъби, а на вас, другарко мадам, едно силно партийно ръкостискане. Учението на Ленин е непобедимо, защото е вярно. Оревоар, момичета. Ако посред нощ ви споходи фантазия да посетите щедрия чичко, тоест ей това момче, да, да, мен, на булевард „Распай“, в хотел „Савой“ — добре сте ми дошли. Поканата, разбира се, се отнася и за вас, другарко.
А също и всички вие, телевизионери от ABC, говорители, гафъри56, оператори и всякаква друга сволоч, знайте, че Андрей Лучников не е „мобил-дробил“. Той е Лъч57, разбрахте ли какъв с… мотоциклетист, баскетболист и автомобилен състезател, лидер на младежта от петдесетте, лидер на плейбойството от шейсетте, лидер на политическия авангард от седемдсетте, той е лидер. И в стила на „златната епоха на петдесетте“ може да сложи ръка на рамото на един от тези съвременни американски мухльовци и да каже: