— На сбогуване все пак ми кажи, Марлен — каза той. — Има ли отговор на въпроса на полковник Чернок.
— Не — твърдо отговори Марлен. — Никой не е чул въпроса, отговор няма.
Вечерната улица „Горки“, Пешков стрийт. След като изпрати Кузенков, Лучников бавно пое нагоре, към пощата. Отпред зад височинката на фона на златния залез от покрива на все още оцеляващата сграда на Ситин грееше със синя светлина думата „Труд“. Транспортът се разминаваше по всички правила към филтриращите пунктове. Огромен термометър скромно показваше температурата на околната среда — чисто и просто + 8 °С. Експонирайки своето синьо кълбо, пощата продължавате дръзко да твърди, че Земята все пак се върти, вярно, стисната от нещо като рачешки щипки, тоест пшеничени класове. Всичко беше нормално и невероятно. На стъпалата пред пощата и по железните бариери до нея седяха и стояха яки млади момчета, сред които, както и преди, имаше много южни партизани. Всички те чакаха приключения. Интересното беше, че всички ги получаваха. В този град, където вече толкова години духът на приключението се пропъжда, то все пак е живо, пълзи по улиците, залепя се за прозорците, тревожи Управлението на вътрешните работи при Московския градски изпълком, търси онези, които го очакват, и винаги ги намира.
Лучников приседна на бариерата край подлеза при пощата и запали цигара. Околните чейнчаджии тутакси усетиха вирджинския цигарен аромат. Братлета, я погледнете какъв кент е седнал тука! Какъв е тоя сют68, дето го е облякъл, не е дънков, обаче е толкова марков, че да се накензаш от кеф. Щатски стил, традиционен щатски стил, глупако шибан. Колко е часът, мистър? Откъде си, авер, веа ар ю фром?69 Ще черпите ли една цигара? Не искате ли да ви запознаем с мадама? Гърлс, гърлс! Имаш ли зелено? Какво изобщо имаш? Абе вие да не сте от Крим? Копелета, другарчето е от Крим! Ей, вярно ли, че там у вас разбирали руски?
Лучников се смееше, заобиколен от момчетата, и им даде целия си пакет „Camel“. Иззад раменете на едрите московчани постоянно подскачаше някакъв черен десантник. В очите му бе застинало отчаяние — беше невъзможно да си пробие път до чужденеца.
— Ей, приятел! Ей, приятел, слушай! — викаше той на Лучников, но постоянно го избутваха, докато той внезапно не увисна на нечии рамене и не изкрещя безкрайно измъчено: — Ще купя всичко от тебе! Всичко! Всичко!
Всички момчета се запревиваха от смях, Лучников се смееше с тях. Той никога не изпитваше презрение към чейнчаджиите, тези отцепници от монолитния съветски колектив, напротив, смяташе ги за нещо като стихийни бунтари срещу тоталитаризма, може би не по-малко, а дори по-храбри от западните млади протестанти.
— Абе, момчета, случайно да познавате Дим Шебеко? — попита той.
— Сингъра ли? С2Н5ОН? Че кой не го познава! — закимаха с уважение юнаците.
— Предайте му, че Лъча е пристигнал — с многозначителни модулации в гласа каза той. — Отседнал съм в „Интурист“.
Компанията зяпна и така и застина във възхитата си. Тайна, големи европейски дела, Лъча е дошъл да се види с Дим Шебеко. Мали-и!
Лучников потупа смелчаците по рамената, измъкна се от плътния пръстен и се заизкачва по стълбището на пощата.
Насреща му слизаше Виталий Гангут. Каква среща! Още първата вечер, и то на пъпа на Москва, да срещнеш тоя домашен бръмбар, тоя дърт маразматик, дето не мръдва от къщи. Хем очите на бръмбара святкаха, а гривата му вдъхновено се развяваше. Лучников дори се постресна — от сто години не беше виждал Гангут в такова приповдигнато настроение: ами ако е пийнал, ако изведнъж сега започне с обичайния московски тъпизъм да го обвинява, че е предал идеалите на младостта, дето се вика, да се прави на важен? Разтвориха се прегръдки:
— Андрюшка!
— Виталка!
Чудо на чудесата — от Гангут лъхаше не на водка или на повърнато, а на одеколон! Дали не беше и „Фаберже“? Май дори се беше подмил и под мишниците.
— Андрюха, ей, страхотно! Такава вечер и на всичко отгоре ти изскачаш пред мен като дяволче от играчка. Всичко наведнъж!
— Какво е „наведнъж“ Витасик? Какво друго има да ти честитя?
— Абе ти нямаш представа, с кого разговарях току-що! Просто нямаш представа!
— С Ема? С Милка? С Виктория Павловна?
— Ха, да вървят на майната си тия женоря! Покорно благодаря, няма нужда! Никаква полова зависимост! Току-що разговарях с Октопода! Разбираш ли, сутринта получавам телеграма от чужбина… не, не можеш да си представиш… лежа, главата ме цепи, не ми се живее и не щеш ли — телеграма от чужбина!
Буквално го тресеше, докато набутваше в ръцете на Лучников дара от небесата — „телеграмата от чужбина“. Текстът на посланието порази и Лучников: „Му friend Gangut call me as soon as possible Paris Hotel Grison telephone No… Octopus“70.
70
Приятелю Гангут, обади ми се колкото може по-скоро Париж хотел Грисон телефонен номер… Октопода (англ.). — Б.пр.