Той седеше с полупритворени очи, полуприпаднал.
— Хайде, хайде — каза Таня. — Щом вече започнахте, говорете само направо. Ударите изотзад са предателство.
— Позволете ми да изразя възхищението си — каза другарят Сергеев.
— Мерси, няма нужда — озъби се тя.
— Любопитното беше, че в книжката беше написано именно това име — Сергеев, но вместо думата „наблюдател“ — „полковник“.
— Up to you75 — въздъхна полковник Сергеев.
— Как го казахте, другарю полковник? — Татяна широко отмори очи, сиреч дали добре е чула. В този момент й се стори, че наистина има някаква женска власт над полковник Сергеев, а после си помисли, че е чувствала това от самото начало, много интуитивно и дълбоко, и може би именно това, едва сега разпознато усещане й бе позволило да говори така немислимо дръзко.
— Казах: както желаете — усмихна се полковникът. — Дългогодишен навик, трудно е човек да се избави от него.
Стори й се, че сякаш й бе леко благодарен за въпроса, зададен с лукава женска интонация. Това въпросче му бе дало възможност прозрачно да намекне за своето законспирирано, тоест романтично от негова гледна точка, минало и да покаже на дамата, че той далеч невинаги се е занимавал с вътрешни разследвания.
После Сергеев започна да излага същината на въпроса. Нека сме започнели с обстоятелството, че изпитвал пълно уважение към Андрей Лучников и като един от най-големите световни журналисти, и като човек. Да, той имал определено право да нарича този човек просто по име. Но това само между другото, да-да, така-така… С една дума, отговорни инстанции в нашата страна придават на Лучников голямо значение. Ние… нека за по-просто да казвам „ние“… ние разбираме, че в определена историческа ситуация фигура като Лучников може да изиграе решаваща роля. Историята непрестанно опровергава глупавите твърдения на наши теоретици за нулевата роля на личността. Та така… та така, Татяна Никитична, ние имаме съществени основания да се опасяваме за Андрей Арсениевич. Първо, всеки, който е изучавал биографията му, може лесно да види колко криволичещ е политическият му път, колко подвижна е психологическата му структура. Да говорим направо — ние се опасяваме, че в един твърде отговорен момент Лучников може да извърши нещо абсолютно непредвидено, да прояви онова, което би могло да се нарече рефлексии на творческата натура, и да внесе известен абсурд в историческата ситуация. В тази връзка на нас, разбира се, би ни се искало редом с Лучников винаги да има един предан, умен и както се убедих днес, смел и горд приятел… Той отново хвърли зорък и бърз поглед към „мъжленцето“ и после въпросителен и интимен — нали сме си вече свои! — към Татяна.
И окото й не мигна, тя остана каменна и враждебна.
„Наблюдателят“ беше принуден да продължи напред.
— Но това, което казах, Татяна Никитична, беше само преамбюлът. В края на краищата основната ни грижа е самият Андрей Арсениевич, неговата лична безопасност. Работата е там, че… работата е там, че… разбирате ли, Татяна… — дълбоко човешко вълнение погълна празната формалност на бащиното име, другарят Сергеев стана и бързо се разходи из кабинета, уж в старанието си да се овладее. — Работата е там, че срещу Лучников се подготвя покушение. Реакционните сили в Крим… — той отново се запъна и спря в ъгъла на кабинета, отново с ням въпрос загледан в Таня.
— Абе, знам, знам — каза тя с неразбираема за самата нея небрежност.
— Какво значи всичко това? — проговори изведнъж десетобоецът и за пръв път обгърна всички присъстващи с осмислен поглед.
— Може би вие сама ще обясните ситуацията на съпруга си? — предпазливо попита другарят Сергеев.
— Ами вие защо го поканихте тук? — устните на Таня се разтеглиха в кисела усмивка.
— За да не оставим нищо недоизказано — мрачно и басово се изказа завеждащият отдела.
— Ами добре — обърна се тя към мъжа си. — Та ти го знаеше прекрасно: вече от дълги години Лучников е мой любовник.
„Мъжленцето“ дори не я погледна.
— Какво значи всичко това? — повтори той своя труден въпрос.
Прякото началство мълчеше, премяташе нещо в устата си, разглаждаше гънките по лицето си и чертаеше с молив по листа пред себе си безкрайната криптограма на бюросоциализма: явно нещо в тази ситуация не му харесваше — дали тонът на разговора или пък самото му съдържание.
Сергеев още веднъж се разходи из кабинета. Таня си помисли, че всичко тук се развива в темпото на многосериен телевизионен филм. Бавно прекосяване на интериора на спецкабинета и рязко обръщане в отдалечения ъгъл. Монолог от отдалечения ъгъл.