Лучников стискаше раменцата й и от време на време избърсваше мокрото подпухнало лице на бившата красавица с носна кърпа, която после смачкваше и напъхваше в джоба на развлеченото си сако. През трите дни московска свинщина толкова бе отслабнал, че сакото му сега висеше като на закачалка. Жалостта към изгубените московски души, към които причисляваше и себе си, го измъчваше. Много се харесваше такъв — измършавял и преизпълнен с жалост.
Приятелят му Виталий Гангут, напротив, целият беше някак подпухнал, заоблен, преизпълнен с мрачно презрително високомерие. Той очевидно не се харесваше такъв и именно затова не му харесваше и целият свят.
На предутринния социалистически проспект не се виждаше жива душа, само потракваха безбройните флагове, флагчета и огромни знамена.
— Не плачи, Лорка — бъбреше Лучников. — Скоро ще те омъжим за богаташ, за един италиански комунист. Ще ти пратя цял сандък дрешки.
Гангут вървеше няколко крачки напред, вдигнал яката си и нахлупил „фьодорката“ на ушите си, а гърбът му изразяваше абсолютно презрение и към страдалката, и към утешителя.
— Ах, Андрюша, вземи ме на Острова — разплака се още по-силно Лора. — Страх ме е! Страх ме е от Америка и от Франция! На Острова поне живеят руснаци. Вземи ме, клетата пияница, на Острова, там ще се излекувам и няма да курварствам…
— Ще те взема, ще те взема — утешаваше я Лучников. — Ти си наша жертва, Лорка. Изсмукахме всичката ти красота, но няма да те изхвърлим на бунището, ние ще те…
— По-добре я попитай тя колко кинти изсмука от Вахтанг Чарквиани — каза Гангут, без да се обръща. — Жертва била, хайде де! Колко гени само изсмука от нашето поколение!
— Говедо! — кресна Лора.
— Говедо е — потвърди Лучников. — Витася е говедо, няма жал към никого. Разхайтен и нагъл киногений. Нека загнива в Холивуд, щом иска, а ние ще се жалим и спасяваме един друг.
— Ти пък скоро ще подариш своя Остров на другарчетата, отрепко такава — мърмореше Гангут. — Квислинг76, боклук такъв, я върви на майната си…
Изведнъж той се спря и им посочи малка група хора, наредили се на опашка пред някаква затворена врата. Няколко старци и старици с черни костюми и рокли, окичени с ордени и медали от ключиците до коремите.
— Какво има сега? — попита, очаквайки поредната антипатриотична подигравка, Лучников.
— Ти май обичаше Русия, нали? — попита Гангут. — Май беше голям познавач на нашата страна? Май и лично ти си руснак, а? Просто си също такъв съветски като нас, а? Отгатни тогава за какво се реди тая опашка, творецо на Обща съдба!
— Може да се реди за какво ли не — промърмори Лучников. — Доста неща са дефицитни. Може да е за плодове, а може да записват за килими…
— Познавач, а! — тържествуващо се закикоти Гангут. — Това е опашка за избирателната секция. Другарите са дошли тук два часа преди секцията да отвори, та първи да дадат гласовете си за кандидатите на блока на комунистите и безпартийните. Днес имаме избори за Върховен съвет!
Старците с ордените, които до този момент кротко си говореха пред монументалните колони на Двореца на културата, сега враждебно наблюдаваха тримата чужденци — двама мерзавци и една проститутка, — хората, които ни пречат да живеем.
— Това са бабите и дядовците от нашия блок — каза Лора. — Всичките са герои от първите петилетки.
— За мен това е просто находка — каза Лучников. — Сега ще взема интервю от тях.
— Рискуваш да те прибере милицията — каза Гангут.
— Един журналист трябва да рискува — кимна Лучников. — Професията ми е такава. Рискувал съм и във Виетнам, и в Ливан. Ще рискувам и тук.
— Аз пък няма да те оставя, Андрей — каза Лора. — Хем откога не съм давала гласа си, ето сега ще го дам.
— Мисля, че бяхме тръгнали да си оправяме махмурлука — каза Гангут, който вече се късаше от яд, че бе забъркал тая каша.
— Ти ме нарече Квислинг — каза Лучников, — а пък самият ти си страхливец и дезертьор. Върви да си оправяш махмурлука сред любимата ти буржоазия, върви в твоя лайнарски ОВИР, а ние ще ударим по едно срещу махмурлук тука, в избирателната секция.
Той прегърна през талията своето увяхващо „букетче“ и го поведе на кривящите се токчета към бдителните съзидатели от първите петилетки.
76
Видкун Квислинг (1887–1945) — организатор и лидер на фашистката партия в Норвегия. Съдействал за завземането на Норвегия от фашистка Германия (1940). Името му се е превърнало в нарицателно за предател на народа си. — Б.пр.