След полицейските коли веднага се появи открит ландроувър с вездесъщите журналисти. Дългофокусиращата оптика се прицели към полицейските редици и към крайбрежната улица, където имаше някакво необичайно раздвижване сред тълпата. Няколко фотографи скочиха от ландроувъра и се затичаха към масите на заведението, като непрекъснато щракаха с апаратите си. Един от тях изведнъж забеляза двамата старци, които седяха недалеч от Таня, и нагло, трескаво започна да ги снима от упор, докато старецът с дънковата риза не сложи на носа си тъмни очила, а другият не нахлупи върху червеникавия си нос своята пясъчна на цвят капела с пъстра лента. Внезапно обслужването спря. Сервитьорите се скупчиха на естрадата за оркестъра, издигнаха някакво знаме, яркозелено, с очертанията на острова и с надпис „ЯКИ“ и лозунг на неразбираем език, а после запяха нещо неразбираемо, но весело. Те пляскаха с ръце, правеха танцови стъпки и се смееха, трима-четирима свиреха на духови инструменти. Голите момичета ги аплодираха и се въртяха около естрадата.
Пристигнаха фургони на Ти Ви Миг, „мигновената телевизия“, сребристи, с фирмена емблема — крилато око. Редиците стражари, прикрили се с щитовете, тръгнаха в бавна атака. Тълпата на „Татарите“ вече кипеше в хаотично движение. Изтрещяха три взрива поред. Във вечерното небе се издигнаха кълбета пара от запален бензин.
Таня се качи на стола и се хвана за края на чадъра. Видя, че на крайбрежната улица се вихри масово сбиване, и успя да схване, че се бият три младежки банди: младежи с фланелки като знамето, издигнато от сервитьорите, момчета с фланелки със сърп и чук на гърдите и момчета в изключително странни одежди — кимоно или пък кавказка черкезка с пискюли и вълчи опашки на гърба. Сбиването явно беше сериозно — мяркаха се бейзболни бухалки, прелитаха бутилки със запалителна смес „коктейл Молотов“…
От другата страна на „Татарите“, откъм пристанището, към развилнялата се младеж очевидно също настъпваха редици полиция, последните слънчеви лъчи огряваха пластмасовите щитове.
— Какво става? — полюбопитства Бакстър.
— Третото поколение островитяни си изяснява отношенията — усмихна се Арсений Николаевич. — Доколкото разбирам, митингът на якитата е нападнат от две страни, много лява и много дясна. „Младата вълча сотня“, ако не греша, от една страна, и „Червеният фронт“, от друга. Нашите сервитьори, както виждаш, са на страната на якитата, защото самите те са истински якита. Между другото и внукът ми е станал активист на якитата. Не е изключено и той да се бие там за идеята на новата нация.
— Добре е измислено — каза Бакстър. — Интересен вълнуващ момент за цялата тази вечер на крайбрежната улица. Чувствам се все по-добре и по-добре.
— Момчетата обаче озверяват не с дни, а с часове — замислено проговори Арсений Николаевич.
— Ами то навсякъде е така — отвърна Бакстър. — Бият се и в Лондон, и в Париж, неотдавна ги видях с очите си на Елисейските полета — подражавайки на „французойката“, той се покатери на своя стол и погледна, като си засенчи слънцето с длан.
— Май утихва — каза той след няколко минути. — Напрежението спада. Изгорели са един-два автомобила, счупени са няколко витрини. Виждам засмени лица. Полицията изтиква момчетата към плажа. Е, къпането започна! Чудесно!
Той слезе от стола и тръгна към „французойката“. Арсений Николаевич не вярваше на очите си. Дъртакът Бакстър, почти негов връстник, приближи до изправената на стола млада стройна дама и я хвана за лакътя. Съвсем безцеремонно, дявол да го вземе. Все пак тия американци от нашето поколение са си простаци открай време. Отива при изтънчена изящна дама и я хваща за лакътя, като че е уличница. Ей сега ще му даде да разбере, ще има да се смея на тоя грубиян.
Таня скочи от стола. Над нея се извисяваше елегантен дядка с червена муцуна и нос като картоф. Седнаха на масата. Таня въпросително вдигна вежди. Старецът извади от джоба си бележник от крокодилска кожа, после старомоден, наполовина златен монблан, драсна нещо в бележника си и бащински усмихнат го побутна към Таня.
Тя погледна — бръмбарския знак на доларите, после единичка с три нули и въпросителна. Погледна стареца в очите. Сини детински очички.
— Са ва? — попита старецът.
— Са ва па81 — Таня поиска монблана, зачеркна единицата и сложи над нея тлъста тройка.
— Са ва! — радостно подвикна дъртакът.
Тогава тя още веднъж обви с кръгчета нулите — за по-стабилно — и стана.
— Къде предпочитате? — попита старецът. — „Ореанда“? — той посочи с ръка хотела. — Или яхта? — посочи с ръка пристанището.