Когато Арсений Николаевич влезе в гостната, естествено, му бе оказано изключително внимание, но далеч не толкова изключително, колкото бе предполагал. Михаил Михайлович, разкошен, с фрак, естествено, разтвори обятията си и Варвара Александровна предостави все още великолепната си ръка за целувка, но двамата съпрузи изглеждаха развълнувани и дори смутени.
Оказа се, че мирното протичане на петъка у Неселроде днес е било прекъснато по най-невероятен начин. Костя, най-малкият син на Неселроде, бил докаран от Ялта доста жестоко бит, с разкъсани — представете си — дрехи, а и дрехите му, представете си, Арсений Николаевич, някак варварски — дънки и фланелка със знаците на тези невъзможни якита.
Сигурно Костя е участвал в днешното сбиване на „Татарите“? Именно, и това е абсолютно невъзможно, Арсений Николаевич, младеж от добро семейство да се набърква в мръсни улични истории. И ето, вие, Арсений Николаевич, ни посетихте днес толкова неочаквано, но много навреме. Но защо „навреме“, ако мога да попитам, мила Варвара Александровна? Какво отношение мога да имам аз към…? Ах, Боже мой, excusez-moi82, най-пряко. Арсений Николаевич, колкото и да е печално, именно вашият внук Антон… извинете, но именно обичаният от всички нас ваш Тоша е въвлякъл нашия Костенка в това дивашко движение „яки национализъм“, именно той днес го е помъкнал към „Татарите“. Ние готвим Костенка за дипломатическо поприще, но то, нали разбирате, изключва подобни улични сбивания. Ами че това е и опасно за живота в края на краищата… Там е била „Вълчата сотня“.
— Там е била „Вълчата сотня“ — мрачно каза Михаил Михайлович, — както и хулиганите от „Червената стража“. Събрали са се всякакви отрепки — и просъветчици, и прокитайци, и младо-турци вече били тръгнали към крайбрежната, но за щастие закъснели. Обадих се на полковник Мамонтов в ОСВАГ и още утре ще поставя въпроса пред нашата фракция в Думата. Ето ви първите резултати от нашата прословута ИОС, а тепърва какво ни чака… Ами знаете ли, че те наричат себе си „сосовци“? Новата партия се казвала СОС — Съюз за обща съдба. Не, днес те не са били там, но именно те забъркаха цялата тази политическа каша на нашия ост… извинете, в зоната за временна евакуация…
— СОС ли? — попита Арсений Николаевич.
— Нима вашият син не ви е говорил за тази нова партия? — напълно небрежно запита приближилият се излъскан господин с монокъл на окото, явен осваговец.
— Позволете да ви представя — веднага каза Варвара Александровна. — Това е нашият далечен роднина Вадим Анатолиевич Востоков, служител на ОСВАГ.
— Не съм виждал сина си вече няколко седмици — каза Арсений Николаевич. — Ще си дойде едва довечера, късно през нощта.
— Разбира се, от Москва? — В. А. Востоков беше усмихнат и любезен.
— Със самолета от Стокхолм — сухо отвърна Арсений Николаевич и излезе на верандата. Отдавна беше забелязал там собствената си кокалеста, издължена, леко прегърбена фигура със собствения му въздълъг нос, тоест своя обожаван внук.
Антон явно беше в центъра на вниманието. Той говореше нещо, размахвайки ръце, ту приближаваше до пострадалия Костенка и поставяше върху рамото на съратника ръката си на вожд, ту сядаше с чаша уиски на перилата на верандата и държеше речи, а Лидочка Неселроде и гостите й, всичките с гръцки туники (вероятно така бе замислен днешният петък — младежите да са с гръцки туники), го следваха и попиваха всяка негова дума.
— Яки! — извика Антон, щом видя дядо си. — Гранати каминг, кабахет, сюрприз! Сигим-са-фак!
Подразбираше се, че говори на езика яки. Гостите възторжено се споглеждаха и повтаряха разкошната ругатня „Сигим-са-фак“.
Арсений Николаевич прегърна внука си през раменете и се взря в лицето му. Под окото му имаше синина, на бузата — одраскано. Фланелката знаме беше скъсана на рамото. Героят на вечерта — Костенка Неселроде, изглеждаше съвсем плачевно — фланелката му висеше на парцали, превръзката беше подгизнала от сукървица, челюстта му беше подута, но въпреки това той геройски се усмихваше.
— Дадохме им добър урок, дядо! — премина на руски Антон. — Хубаво ги подредихме, и червените, и черните! Те са жалки лигльовци, дядо, а ние имаме истински момчета, яки, рибари, момчета от бензиностанции, няколко бивши рейнджъри. Направо им разказахме играта! Сега ще видиш. Май сега е Ти Ви Мигът.
Чу се сигналът на тази най-популярна островна програма, която се стараеше да предава пряко от местата на извънредни събития, а после повтаряше предаванията си вече в монтиран драматизиран вид.