Всички се обърнаха към светещия в ъгъла на верандата огромен телевизионен екран. Трима нахакани коментатори — единият на руски, другият на английски, третият на татарски, непринудено, като си разменяха усмивчици и се прекъсваха един друг, разказваха за случилия се преди два часа на крайбрежната улица в Ялта сблъсък между младежи. Замяркаха се кадри от митинга на якитата, мярна се катерещият се на някакъв стълб Антошка Лучников. „Кой е този младеж от добро семейство? — ехидно попита коментаторът. На екрана се появиха масите на заведението «Под платаните» и Арсений Николаевич видя себе си и Фред Бакстър как си посръбват от напитката «Учан Су». — Може би членът на Вр. Думата господин Лучников-старши би могъл дори да види своя енергичен внук, ако не беше дотолкова погълнат от бутилката «Учан Су» — един мигновен кадър с реклама на напитката — в компанията на Фред Бакстър, който отново е ощастливил нашия остров с присъствието си“. Ах, мерзавци, успели са да снимат дори „французойката“ с изпъкналото й поради неудобната поза очарователно дупе! Едър план — светналите от мерак очички на Бакстър. „Мистър Бакстър, мистър Бакстър, отново ли се вдигат акциите ви, сър?“ Гадове, развика се Антон, нито дума за нашите лозунги, само някаква мръсна буфонада!
Имаше и ефектни кадри: понеслата се в атака „Вълча сотня“. Озъбени уста, над главите шашки. Шашките са затъпени, с тях не можеш да убиеш, но да осакатиш — като едното нищо! Завтеклите се от другата посока и скачащи сред тълпата от балконите на старинните хотели от първата линия на Ялта озверели червени стражници. „«Коктейлът Молотов» отново е на мода!“ Камерата показва панорамата на сбиването на крайбрежната улица — среден план, едър план… „Каква вайълънс83!“ — възклицават едновременно и тримата коментатори.
— Това съм аз! Аз съм! — развика се радостно в този момент Костенка Неселроде, макар че май нямаше с какво да се гордее: един вбесен червен стражник го бе притиснал до стената и го млатеше с ръце и крака.
Мярна се и Антон, който се опитваше да приложи тайванските хватки на баща си и получи удар с тъпа шашка по скулата. Отново на екрана внезапно се появиха Арсений Николаевич и Фред Бакстър. Първият си сложи тъмните очила, вторият нахлупи над очите си пясъчна на цвят капела с пъстра лента. „Не ни пречете, джентълмени — каза саркастично руският коментатор, — ние се наслаждаваме на водата «Учан Су»“. Отново мигновен кадър с реклама на напитката. Стегнатите редици на стражарите също като римски кохорти настъпват от всички страни. Струи вода, сълзотворни газове. Бягство. Опустялата крайбрежна улица с останки от „битката“, догарящите коли и изпотрошените витрини. И тримата коментатори около кръгла маса. Гледат се с двусмислени усмивчици. „И чии идеи надделяха? Кой победи? Както казват в такива случаи в Съветския съюз — победи дружбата!“
Изведнъж на екрана се появиха завоите на пътя, спускащ се към Артек, и по него — бавно пътуващият с откритата си стара кола Арсений Николаевич. „Може би именно по този начин размишлява за днешните събития нашият почтен «вредумец» Арсений Николаевич Лучников. А къде е между другото синът му, главният редактор на «Куриер»? Нима е пак в…?“
С това многоточие предаването и завърши.
„Никога вече няма да отида в тая лудница, помисли си Лучников. Ще си седя на хълма и ще гърмя по репортери“.
— Свине! — кресна Антон. — На богове ще ми се правят, а! Ще се подиграват с делата на света! Следващият митинг на якитата — пред телевизията! Ще разпердушиним тази шайка интелектуалци, дето заради своите усмивчици са готови да предадат народа ни — кучета го яли!
— Ще ги разпердушиним! — със слаб гласец, но ентусиазирано възкликна Костенка Неселроде.
— Колкото до мен, аз съм за СОС! — с пламенен ентусиазъм се изказа Лидочка Неселроде. Тя стоеше на ъгъла на верандата на фона на тъмното море, туниката й като корабно платно облепяше изящната линия на бедрата, кестенявите коси се развяваха.
Останалите „гърци“ се отдалечаваха от телевизора с иронични усмивчици, на тях повече им импонираше именно „шайката интелектуалци“ от телевизията. Сега гостите с интерес попоглеждаха към Лидочка, как й се искаше на нея да се хареса и на Антон, и на дядо Арсюша, какъв ентусиазъм! Хлапаците да крещят за нова нация — това, макар и смешно, е разбираемо, но едно трийсетгодишно развалено момиче, решило да пипне главния редактор на „Куриер“ и отдало се за целта на романтиката на Общата съдба — това, ще прощавате, е кодош от висша класа! Да предположим, господа, че мечтата на Лидочка Неселроде се осъществи и тя се сроди с Лучникови. Какво ще стане с горката госпожица в новия семеен компот? Татко Неселроде е закоравял анархист, а нали тя благоговее пред татко си, защото й е дал живот! Мама Неселроде е за конституционна монархия, а нали и майката е второто „аз“ на Лидочка, пък и възпитанието й е английско. Бъдещият й свекър е един от бащите на островната демокрация, конституционалист демократ. Бъдещият съпруг е създателят на Идеята за обща съдба, за съветизация на Крим. А пък бъдещият й завареник и сега е пред нас — гражданин на Якиленд! Горката госпожица, каква надежда огрява лицето й, колко романтично трепкат одеждите й на фона на Понт Евксинс! Тя вероятно вече вижда нашия монарх в ролята на Генерален секретар на ЦК на КПСС и едно Политбюро, уважаващо конституцията, предложена им от Партията за народна свобода, и Яки АССР в състава на ЕНБОМБ, обагрен от жертвените знамена на Общата съдба…