Извикаха Арсений Николаевич на телефона и той чу в слушалката гласа на Бакстър.
— Хелоу, Арси — забърбори старият развратник, — струва ми се, че ние е тебе още не сме за боклука.
— Е, честито — сухо отвърна Арсений Николаевич. — Твоите успехи още далеч не са и мои успехи.
Бакстър смутено се изкиска.
— Не ме разбра, стари ми Арси. Имам предвид проклетите средства за масова информация. При вас в Крим те са напълно обезумели дори в сравнение с Щатите. Вече из целия остров съобщиха за тебе, че си у Неселроде, а някакъв гад вече цял час фотографира от кея моята лодчица. Какво искат от две клети руини?
— За това ли ми се обаждаш тук? — попита Арсений Николаевич. — За да ти отговоря на този въпрос ли?
— Не се ядосвай, олдшу84, ядосваш се, сякаш съм ти отнел гаджето. Та тя беше сама, абсолютно сама и ничия, никого не съм настъпил по опашката, прости ми моите контрареволюционни маниери — хленчеше Бакстър.
— Слушай, писна ми вече — Арсений Николаевич нарочно нито веднъж не нарече по име събеседника си, защото наблизо се разхождаше Вадим Востоков и явно надаваше ухо. — Тази нощ се прибирам на моя хълм. Ако искаш, ела, ще подишаме чист въздух. Можеш да вземеш със себе си — натърти той, — когото искаш.
— Трябва да се видим — с внезапно делови и дори строг глас каза Бакстър. — Не ти казах, че от тук летя за Москва. Шереметиево ще ми даде сутрешен час за кацане. Ти отиваш в Аеро-Симфи да посрещнеш сина си. Окей, тръгвай веднага и ще се срещнем в Аеро-Симфи поне за един час. Бар „Империя“, харесва ли ти?
Лучников-старши затвори телефона, върна се на верандата, намери внука си и му предложи да отидат заедно да посрещнат баща му. Неочаквано внукът се съгласи, дори с известна радост. Откъде си идва моят стар атац? — поинтересува се той. Арсений Николаевич сви рамене. Очаквах го от Москва, но се връщал от Стокхолм. От баща ми всичко може да се очаква, каза Антон. Няма да се учудя, ако ни се изтресе от Космоса. Арсений Николаевич се зарадва на топлите нотки в гласа на внука си. Все пак той обича баща си, няма съмнение. Е, когато се връща от Италия, след като е бил при майка си, днес графиня Малкованти, е доста враждебен, отчужден, но поживее ли известно време далече от все още злобеещата синьора, отново се превръща в същия чудесен Антошка Лучников.
С умоляващ поглед се приближи Лидочка Неселроде. Не може ли да ги придружи? Просто й се иска да се потопи в атмосферата на летището. Отдавна не е пътувала, заседяла се е в Крим, атмосферата на нощното летище винаги я вдъхновява, а нали е и малко нещо поетеса…
— И поетеса? — смая се Антон. — Какво друго си още, Лидка? Нима е истина онова, което се говори за тебе?
— Отвратителен Антошка! — Лидочка му се закани с юмруче. — Мога да ти бъда майка! — остро погледче, хвърлено към Арсений Николаевич.
Нямаше как, взеха облечената в туника глупачка със себе си. Сложиха я на просторния заден диван на бентлито, а те седнаха отпред, шофираше Антон.
Докато пътуваха, Антон неуморно бъбреше за своята нова идеология, може би беше решил по пътя до летището да направи дядо си свой съмишленик. Шейсет процента от населението на Острова са вече оформени яки. Вие, старите вревакуанти, сте се откъснали от живота, не познавате живота на народа, не познавате тенденциите на съвременния живот. Дълг на съвременната младеж е да помага за пробуждането на национално самосъзнание. Всичко руско на Острова — това е вчерашният ден, всичко татарско — завчерашният, англоезичното население пък си е направо смешна история. Не можем да се вкопчваме в призраци, трябва да търсим нови пътища.
Дядото се съгласяваше, че в разсъжденията на внука му има определен смисъл, но според него бяха твърде преждевременни. За да се говори за нова нация, трябва да се сменят поне още две поколения. Сега няма нито култура „яки“, нито език „яки“. Това е просто смесица, изопачени руски, татарски и английски думи с изкуствено прилепени романски и гръцки елементи.