Аз тръгнах с Боамбо на запад, но Амбо ме настигна запъхтян и ме покани да ида с него към изток.
Това ме учуди. Синът на главатаря досега явно избягваше да се среща с мене, ходеше на лов с капитана и не се сещаше да ме покани, а ето че сега изведнъж бе променил отношението си. Защо? Какво му е хрумнало? Аз отказах да отида с него, но той настояваше. Надолу по течението на реката имало повече кро-кро, отколкото срещу течението. А там, където Коломона се влива в океана, е селото Калио, където бяхме ходили веднъж с него. Там ще срещна пак своите познати, ще видя ренгати и Ладао…
Аз повторно отказах. Тогава Амбо се ядоса и гневно извика:
— Зная защо не искаш! Да-да, зная!
— Защо? — попитах го аз.
— Защото се страхуваш от мене! Той се държеше предизвикателно.
— Защо ще се страхувам? — погледнах го учудено.
— Така, страхуваш се. Арики казва истината — ти си страхливец.
Аз знаех, че Арики ме мразеше, но защо Амбо беше се поддал на неговите козни? Защо се държеше с мене като с враг? Помислих, че е дошло време да се обясним, и реших да отида с него.
Тръгнахме по пътеката край реката, между сенчестите дървета. Вървяхме мълчаливо — аз напред, Амбо няколко крачки след мен. Той не бързаше, изоставаше назад и аз трябваше да го чакам.
— Да вървим по-бързо, да настигнем ловците — напомних му аз.
Амбо не отговори. Той небрежно беше прехвърлил пушката си през рамо с дулото надолу — изглежда, че ловът не го интересуваше. А аз исках да убия по-много животни от всички ловци и да стана долахо — пръв ловец. Тогава всеки род на племето занго щеше да пожелае да ме осинови, защото всеки род се гордееше със своя долахо. Но ако се върнех от големия лов с празни ръце, щях да стана за смях на хората. Всеки щеше да се подиграва с мен: „Пакеги има уда, която пуска гръмотевици, а не уби нито едно кро-кро!“ Може би тъкмо това искаше Амбо и затова не бързаше да настигнем ловците.
— Аз съм дошъл на лов, а не на разходка — казах аз и като ускорих крачките си, добавих: — Аз отивам при ловците, а ти прави каквото щеш.
— Чакай! — гневно извика Амбо. Обърнах се и видях, че той беше свалил пушката от рамото си. Очите му горяха.
— Какво искаш? — попитах го аз.
— Искам да ми кажеш всичко за дъщерята на Арики. Всичко — повтори той. — В гласа му звучеше дързост и заплаха.
— Какво значи „всичко“?
— Ти знаеш какво значи! — троснато каза Амбо. Неговият отговор ме накара да се замисля. Нима знае синът на вожда, че Канеамеа ми е показвала белите листа, които Арики старателно криеше от мен? Нима я е видял, когато дойде в колибата ми през оная бурна нощ? И нима той беше пратил стрелата, която се заби в стената точно над главата ми? Не може да бъде! Не-не, Амбо не беше способен на такава подлост.
— Добре, ще ти кажа всичко — казах аз. — Но преди това ти ми кажи, чия беше стрелата, която една нощ се заби в стената на моята колиба точно над главата ми?
Ние бяхме се изправили един срещу друг. Аз също бях свалил пушката от рамото си и я държах здраво в ръцете си.
— Стрелата беше моя — призна Амбо.
— Значи, ти искаше да ме убиеш?
— Ако исках да те убия, нямаше да пусна стрелата над главата ти.
— Тогава аз се наведох и стрелата прелетя над главата ми.
— Не ме разсмивай — мрачно каза Амбо. — Аз нарочно пуснах стрелата, когато ти се наведе.
— Защо?
— Защото исках да ти напомня, че съм добър стрелец. Ти беше забравил това.
— Можеш ли да убиеш приятеля си от засада? — попитах го аз.
— Не! Аз не съм пакеги. Аз съм син на племето занго — гордо отвърна Амбо.
— Да, аз не съм син на вашето племе. Аз съм пакеги. Но аз никого не съм убил досега, нито пък съм се опитвал да убия някого с кадити.
Амбо се намръщи.
— Разбирам — каза той смутено. — Аз исках да убия Арики. Но защо? Пак заради тебе!
Той беше прав и като нямаше какво да му възразя, казах меко:
— Защо спорим? Какво делим? С какво съм те обидил? Кажи!
Амбо заговори за оная бурна нощ и за Канеамеа. Той я видял, като влязла в моята колиба, и чакал скрит зад дърветата, докато излезе.
Канеамеа искала да му стане сахе, но аз съм я бил подмамил и тя се отказала от него. Аз съм искал тя да стане моя сахе, но Арики не бил съгласен. Да-да — Арики не бил съгласен и аз никога няма да стана първожрец. Никога!
— Арики ли ти каза това? — попитах го аз.
— Да, Арики. Той те мрази.
— Арики лъже. Никога не съм искал да стана даго на Канеамеа. Никога! — повторих, като повиших тон.