Страхливите и ленивите не бяха на почит в Тамбукту и всички ги подиграваха. Такъв младеж може да спечели уважението на хората само по два начина: или като се прояви през време на големия лов, или като си открадне девойка от друго племе. Но кражбата на девойки е много трудна и опасна работа, защото в градините, където работеха жените и девойките, винаги имаше пазачи с копия и стрели. Кражбата на девойки с право се смяташе за голяма храброст и ако младежът успееше, за неговия подвиг се говореше едва ли не през целия му живот. „Той е храбър мъж — казваха за него, — той си открадна жена от чуждо племе.“
От няколко дена само това чувах от туземците: „Големият празник наближава! Наближава големият празник!“ Всички бяха възбудени и радостни. Но защо Боамбо е мрачен? Какво се е случило?
— Какво има? — попитах го аз. — Отиваш на лов, а не се радваш. Защо?
— Лош лов — въздъхна главатарят. — Вчера не можахме да хванем нито един бома.
— Какъв бома? — учудих се аз.
— Не знаеш ли? Трябва да хванем човек от племето бома.
— Защо?
— Да го принесем в жертва на Дао.
— Жертва? На Дао?
— Да — кимна с глава Боамбо. — За големия празник трябва жертва. Такъв е обичаят.
— Лош обичай — възмутих се аз. — Как може такова нещо! Да убиеш човек заради един дървен идол! Това е ужасно, тана Боамбо! Ти не трябва да позволяваш такова нещо.
— Ако не хванем човек от вражеско племе — каза Боамбо, — Дао ще се разсърди и ще дигне ръце от нас. Ще прогони рибите от Голямата вода и ще изсуши дърветата в градините. И ямса, и тарото… Няма да има риба, няма да има плодове, нито таро, нито ямс … Така казва Арики.
— Пак тоя Арики! — извиках аз възмутен. — Той иска човешки жертви! Това е престъпление, тана Боамбо! Не разбираш ли? Голямо престъпление!
И аз почнах да убеждавам главатаря да се откаже от такъв позорен „лов“, но той дори не ме слушаше. „Такъв е обичаят“ — това беше единственото му възражение, което нищо не значеше за мене, но за него то беше всичко.
Седнах до главатаря и още по-настойчиво почнах да го убеждавам, че убийството на хора е престъпление. Всеки човек, от което и да е племе, има същото право на живот, както и всички други хора. Принасянето в жертва на жив човек е също така престъпно убийство като всички други убийства, дори още по-лошо. Да убиеш врага, когато той те е нападнал, за да пороби твоя народ — това е твое свещено право и дълг. Но да хванеш невинен човек и да го принесеш в жертва на дървен идол — това варварско убийство с нищо не може да се оправдае. И аз се помъчих да убедя главатаря да се откаже от подготвяното нападение.
Враждата между бома и занго се дължи на някакво фатално недоразумение Двете племена трябва да престанат да враждуват помежду си. Трябва да сключат мир. Аз ще стана посредник и ще уредя всички недоразумения между тях. По-добре е да бъдат приятели и да си помагат, отколкото да враждуват и да се избиват…
Но Боамбо само клатеше глава и повтаряше: „Такъв е обичаят.“ И той ми разказа, че вчера неговите ловци се помъчили да се приближат до градините на племето бома, но се върнали с празни ръце. Племето бома завардило единствената пътека, която води от морския бряг към неговото селище в планината, и не пропущало никого да мине по нея.