Пак не отговорих. Всичко това дойде тъй неочаквано, че просто не знаех какво да правя. Никога не бях предполагал, че в тоя решителен час Арики ще ми забие нож в гърба. Погледнах към Смит, но той отвърна глава и избягна погледа ми. Спомних си какво говореше плантаторът за превратностите на съдбата и си помислих: „Нима той е знаел, че първожрецът ще се обяви против мен?“ Но веднага прогоних тази мисъл от главата си. „Не, не може да бъде! Ако той е знаел какво ми готви Арики, непременно би ме предупредил да взема мерки. А може би тъкмо затова е мълчал, за да бъда изненадан? Не може да бъде! Не може да бъде!“ — мислено повтарях аз.
— Андо пакеги гена е лош човек — продължи първожрецът. — Арики казва: „Дао даде на Арики белите листа. Белите листа казват на Арики всичко, каквото мислят хората — и добро, и лошо.“ А Андо пакеги гена казва, че няма никакви бели листа. Андо пакеги гена казва, че Арики лъже. Е, добре! — тържествено се провикна той. — Ето ги белите листа! Ето ги!
Той разви плетената кърпа, която държеше в ръцете си, и като вдигна високо дневника на яхтата, повиши глас:
— Ето ги белите листа! Вие ги виждате — ето ги! Кажете сега, кой казва истината? Арики или Андо пакеги гена?
Всички стояха мълчаливи и настръхнали. Арики помълча малко, но тъй като никой не се обади, отново продължи.
— Андо пакеги гена лъже! Андо пакеги гена е против Дао! Той не може да бъде син на нашето племе! Не може да бъде, не! И никой род от нашето племе няма да го осинови. Никой! Анге бу!
Настъпи гробно мълчание. Чуваха се само пращенето на огъня и шумът на вълните. Боамбо стоеше на едно място с наведена глава. И той беше смутен. Види се, Арики и на него нищо не беше казал за намеренията си и го изненада също тъй, както и мене … Мълчаливо чаках да видя какво ще стане по-нататък. По едно време чух гласа на капитана, който каза тихо на Смит:
— Тоя шарлатанин е опасен човек. Защо го оставихте трезвен? Днес той ви искаше коняк, трябваше да му дадете. Тъкмо сега той трябваше да бъде пиян.
Смит не отговори.
— Кураж, момчето ми! — обърна се към мен капитанът. — Каквото и да се случи, аз съм с вас … Кимнах му с глава в знак на благодарност. Най-после Боамбо се опомни и пристъпи напред. Лицето му беше все тъй мрачно.
— Комунатуа! — обърна се той към множеството. — Приятели! Арики каза истината — Андо пакеги гена ходи в Калио против волята му. Но защо ходи? Нека кажат нашите приятели от Калио. Даде ли нанай кобрай на болните? Даде им! Оздравяха ли те? Оздравяха! Вярно ли казвам?
— Вярно! Вярно! — дружно се обадиха туземците от Калио.
— Андо пакеги гена спаси Боамбо от смърт — извика главатарят много силно, за да го чуят всички. — Арики каза, че Боамбо ще умре от кадити, а Андо пакеги гена победи кадити — змийската отрова. Вярно ли е това?
— Вярно! Вярно! — чуха се много гласове.
— Казвал ли е Андо пакеги гена, че Дао не може да прогони рибите от Голямата вода и не може да изсуши дърветата? Да, казвал е! Казвал е и аз съм го чувал. Но Андо пакеги гена досега не беше син на нашето племе. Той не беше длъжен да вярва в Дао. Племето фарора също не вярва в Дао, но всички синове на племето фарора са наши приятели. Вярно ли е това?
— Вярно! Вярно!
— Андо е син на друго племе и затова не вярва в Дао. Но Андо е наш приятел! Вярно ли е това?
— Вярно! Вярно!
— Андо пакеги гена не вярва в белите листа на Арики — продължи главатарят защитната си реч. — Но и Андо има бели листа като белите листа на Арики, в които Арики също не вярва. Аз сам видях белите листа на Андо и Арики ги видя. Вярно ли казвам? — обърна се Боамбо към първожреца. — Ти видя белите листа на Андо, нали?
Арики изкриви устни, замляска с беззъбата си уста, но нищо не каза. По всичко личеше, че защитата на главатаря никак не му беше приятна. Все пак той бързо се съвзе и като дигна високо сухата си ръка, вероятно за да привлече вниманието на всички към себе си, каза:
— Аз казах каквото имаше да казвам. Моят род няма да осинови Андо пакеги гена. Няма да го осинови — не! Вярно ли казвам, синове на моя род?
От множеството се обадиха доста хора, вероятно от рода на Арики:
— Вярно! Вярно!
Тогава Боамбо дигна ръка и каза:
— Слушайте, синове на моя род! Слушайте всички своя тана! Аз казвам, че моят род ще осинови Андо пакеги гена. Моят род ще го осинови! Съгласни ли сте, синове на моя род?
— Съгласни! Съгласни! — обадиха се много гласове.
— Чуваш ли, Арики? — обърна се главатарят към първожреца. — Моят род ще осинови Андо пакеги гена. Има ли да кажеш нещо на това?
— Нищо! — изсъска първожрецът. — Твоят род може да осинови Андо пакеги гена — това е негово право. Но тогава Андо пакеги гена няма да стане мъж на дъщеря ти. Няма да стане мъж на дъщеря ти, защото ще стане неин брат. Анге бу!