Честната Лил влезе през другата врата. Тя изглеждаше най-привлекателна, когато седеше в далечния край на тезгяха, защото се виждаше хубавото й мургаво лице, без да проличава загрозяващата тялото й пълнота, която се прикриваше от полираното дърво на бара. Сега, когато се запъти от вратата към тезгяха, не можеше да скрие тялото си. Полюлявайки го, тя избърза, без да си дава вид на припряност, и се намести на табуретката, където седеше Томас Хъдсън, Той се прехвърли на съседен стол по-надясно, като й осигури закритието на левия фланг.
— Здравей, Том! — поздрави тя и го целуна. — Хенри е ужасен.
— Съвсем не съм ужасен, хубавице! — възрази Хенри.
— Ужасен си! — настоя Честната Лил. — Всеки път, когато те срещам, ставаш все по-ужасен. Томас, защити ме от Хенри!
— С какво се е проявил като ужасен?
— Преследва едно дребно девойче, по което е полудял, ама то не е за него. Няма да склони, защото го е страх. Хенри е толкова едър и тежи двеста и трийсет фунта.
Хенри Ууд се изчерви, изпоти се видимо и отпи дълга глътка от коктейла.
— Двеста двайсет и пет! — поправи я той.
— Какво ти рекох? — вметна мургавият момък. — Не рекох ли точно същото?
— Тебе работа ли ти е да разправяш наляво и надясно щяло и не щяло? — упрекна го Хенри и продължи: — Уили, да ти дам ключа от гълъбарника.
— Не ми трябва — отговори мургавият младеж. — Имам ключ от гълъбарника, макар очевидна да си забравил. Не ми се ходи там да проверявам дали всичко е наред. За да се оправи всичко, трябва ти или аз да изхвърлим ония калтаци на улицата.
— Представи си, че не намерим нищо друго?
— Трябва да намерим Лилиян, защо не оставиш тоя стол, за да се обадиш по телефона? Забрави онуй джудже! Избий си от главата оня гном, Хенри! Ако продължаваш да се навиваш ще откачиш. Слушай мене. Нали и аз бях откачил.
— Ти и сега си откачен — обади се Томас Хъдсън. — Ще докараме всички порядъчни момичета, които ни паднат — каза Хенри. — Предполагам, че няма да имаш нищо против, Уили?
— Не ни трябват порядъчни момичета — възрази Уили. — Ако се заловиш с такива, направо ще откачиш, само че под друг параграф. Прав ли съм, Томи? Порядъчните момичета са най-опасното нещо. Освен това с тях ще се натопиш или в подбудителство на непълнолетни към престъпление, или в изнасилване, или в опит за изнасилване. Прати на майната им порядъчните момичета! На нас ни трябват фльорци. Сладки, чистоплътни, привлекателен, интересни, евтини, опитни баданарчета. Лилиян, защо не отидеш да телефонираш?
— Не виждаш ли, че човек говори на телефона и друг чака ред до тезгяха за пури? — отвърна Честната Лил. — Ти си лошо момче, Уили!
— Аз съм ужасен — засегна се Уили. — Аз съм най-проклетият негодник на света. Но предпочитам да уредим играта по правилата, не както сега.
— Дай да изпием по някой и друг коктейл — предложи Хенри. — Сетне съм сигурен, че Лилиян ще намери познати. Нали, красавице?
— Естествено — потвърди Честната Лил на испански. — Защо да не намеря? Но искам да телефонирам от телефонна будка. Не оттук. Оттук е неудобно и неуместно.
— Отсрочка — забеляза Уили. — Добре. Приемам. Още една отсрочка. Тогава дайте да пием!
— Че какво друго правеше досега? — подхвърли Томас Хъдсън.
— Томи, обичам те! — разнежи се Уили. — Ами ти какво правеше досега?
— Изпих няколко коктейла с Игнасио Натера Ревельо.
— Звучи ми като италиански крайцер — рече Уили. — Нямаше ли един италиански крайцер с такова име?
— Мисля, че не.
— Във всеки случай, така ми звучи.
— Я да видя фишовете! — полюбопитствува Хенри. — Колко бяха. Том?
— Игнасио ги прибра. Играхме на зарове и спечелих.
— Колко бяха всъщност? — запита Хенри.
— Струва ми се четири.
— Какво пи преди тях?
— Един том колинз на път за насам.
— А в къщи?
— Сума алкохол.
— Ти си световен пияница — заключи Уили. — Педрико, още три двойни ледени дайкири и каквото пожелае дамата!
— Un highbalito con agua mineral136 — каза Честната Лил. — Томи, ела да седнеш до мене в другия край на бара. Тук не обичат да седя в тоя край.
— Майната им! — изруга Уили. — Такива големи приятели като нас, дето не са се виждали от векове, да не могат да се почерпят с тебе в тоя край на бара. Майната им!
— Сигурен съм, че тук ти е мястото, хубавице! — намеси се Хенри.
После той видя двама плантатори, приятели на баща му, долу в залата и отиде при тях, без да дочака коктейла.
— Понесе се! — забеляза Уили. — Сега ще забрави гнома.
— Много е разсеян — допълни Честната Лил. — Ужасно е разсеян.