— Не, не те познават. Въобразяват си какво ли не за тебе. Но аз те познавам.
Той пиеше ново ледено дайкири без захар и както беше вдигнал чашата, изпотена от студената течност с открояващ се бял горен ръб, погледна бистрата част под разпенената шапка и това му напомни морето. Пенливата яка на коктейла приличаше на бялата бразда, която се образува зад кърмата на кораб, а бистрата основа наподобяваше плитка, вода над мергелно дъно, която носът на кораба пори. Багрите бяха почти същите.
— Иска ми се да имаше коктейл с цвета на морска вода при пълно затишие, дълбока осемстотин разтега, когато слънцето грее отвесно и морето е пълно с планктон — промълви Томас Хъдсън.
— Какво?
— Нищо. Да пийнем от тоя коктейл с цвят на плитка вода.
— Том, какво ти тежи? Неприятности ли имаш?
— Не.
— Ужасно си мрачен и днес ми се виждаш малко позастарял.
— Виновен е севернякът.
— Но ти винаги твърдеше, че севернякът те възбужда и ободрява. Колко пъти сме правили любов, защото именно духаше севернякът?
— Безчет пъти.
— Всякога обичаше северняка и ми купи това палто, за да го нося, когато той духа.
— Палтото си го бива.
— Можех да го продам пет-шест пъти — добави Честната Лил. — Нямаш представа колко жени са били луди по него.
— Вее чудесен северняк, тъкмо за него.
— Отпусни си сърцето, Том. Винаги си се развеселявал, когато пиеш. Изпий тоя коктейл и си поръчай нов!
— Ако пия много бързо, ще ме удари право в челото.
— Добре. Пий тогава бавно и малко по малко. Аз ще си поръчам още едно highbalito140.
Тя си го приготви от бутилката, която Серафин беше оставил пред нея на тезгяха. Томас Хъдсън погледна питието и забеляза:
— Има цвета на сладка вода. Такъв е цветът на водата във Файрхоул Ривър, преди да се слее с Гибън, за да се превърне в Мадисън. Ако прибавиш малко повече уиски, ще се получи цвета на един поток, който идваше от едно кипарисово блато и се вливаше в Беър Ривър в една местност, наречена Уаб Ми Ми.
— Уаб Ми Ми е забавно име — каза тя. — Какво означава?
— Не зная — отговори той. — Названието е индианско. Май че знаех какво означава, но съм забравил. То е на езика оджибуе.
— Разкажи ми нещо за индианците! — замоли Честната Лил. — Обичам да слушам за индианци повече, отколкото за луди.
— Останали са съвсем малко индианци на крайбрежието. Препитават се от морето, като ловят риба и я сушат, и от въглищарство.
— Не ми разказвай за кубинските индианци. Те всички са mulatos141.
— Не, не са. Част от тях са чистокръвни индианци. Вероятно в минали времена са били доведени от Юкатан като пленници.
— Не обичам yucatecos142.
— Аз пък ги обичам. Дори много.
— Разкажи ми за Уаб Мн Ми. В Далечния запад ли се намира?
— Не. Горе на север. Близо до Канада.
— Познавам Канада. Веднъж стигнах до Монреал по реката с яхтата на една принцеса. Но валеше дъжд, та не видяхме нищо, а още същата вечер заминахме с влака за Ню Йорк.
— Непрестанно ли валеше, докато се изкачвахте по реката?
— Непрестанно. А в морето, преди да навлезем в реката, имаше мъгла и прехвръкваше сняг. Зарежи Канада! Разправи ми за Уаб Ми Мн.
— То представляваше село с дъскорезница край реката. През селото минаваше железница. Покрай линията винаги се извисяваха грамади дървени стърготини. Реката беше преградена със запани143, за да задържат трупите, и те се струпваха почти неподвижни напреко на реката. Реката беше задръстена с трупи, много преди да стигне до селото. Веднъж ловях риба и реших да премина реката, стъпвайки по трупите. Но едно дърво се обърна и аз цопнах във водата. Когато излязох на повърхността, над мене имаше трупи и не можех да се промъкна между тях. Под стеблата беше тъмно и е ръце опипвах само кората им. Не успях да отместя два дънера, за да поема въздух.
— И какво направи?
— Удавих се.
— Остави! — възкликна тя. — Не ме мъчи! Кажи бързо какво направи?
— Напрегнах си ума и съобразих, че трябва да се промъкна много бързо. Опипах най-внимателно едно дърво отдолу, докато открих къде е опряло в друго стебло. Тогава събрах двете си ръце, пъхнах ги между два дънера и ги разделих съвсем малко. Прокарах ръцете, после предлакътниците и лактите, докато измъкнах главата си и облегнах всяка ръка по на едно дърво. Изпитвах нежност към всеки дънер и дълго се крепих помежду им. Водата, беше кафява от трупите. Водата с цвят като твоето уиски идваше от едно поточе, което се вливаше в реката.
— Струва ми се, че не бих успяла да се провра между дънерите.
— И аз дълго мислех, че няма да успея.
142
Юкатеките, т.е. жителите на полуостров Юкатан и чрез стеснение — мексиканците. — Б.пр.
143
Запан — завързани с въжета или вериги трупи напреко на река, за да не може струпаният във водата дървен материал да бъде отнесен от течението. В миналото особени запани, наричани „клаузи“, са били използвани при дърводобива в Рила. — Б.пр.