— Зная — потвърди Томас Хъдсън. — Аутодафе.
— Много е сигурен — продължи Частната Лил. — Умират почти винаги. Изгарянията засягат най-напред главата, а обикновено обхващат цялото тяло. Бързосъхнещото мастило е по-скоро жест. Както и йодът всъщност е жест.
— За какво сте се разприказвали вие, двата гарвана? — намеси се барманът Серафин.
— За самоубийства.
— Hay mucho155 — заяви Серафин. — Особено сред сиромасите. Не си спомням богат кубинец да се е самоубил. А ти?
— Аз си спомням — отговори Честната Лил. — Зная няколко случая и с порядъчни хора.
— Съмнявам се — каза Серафин. — Сеньор Томас, не искате ли да хапнете нещо с коктейлите? Un poco de pescado? Puerco frito156? Студено месо?
— Може — прие Томас Хъдсън. — Дай какво да е.
Серафин поднесе чиния със свински мръвки, запържени и хрупкави, и чиния червен лутианус157, изпържен с рядка брашнена каша, та над розово-червената кожа имаше жълта кора, а отвътре месото беше бяло.
Серафин беше висок момък, говореше непринудено и грубо, движеше се тромаво с дървените обуща, които носеше, за да се предпазва от влагата и разлетите течности зад тезгяха.
— Искате ли студено месо?
— Не. Това е достатъчно.
— Вземи всичко, каквото ти предлагат, Том! — прошепна Честната Лил. — Знаеш редът на заведението.
Собственикът на бара си беше спечелил славата, че никога не черпи напитки. В замяна предлагаше всеки ден за обед безброй гозби безплатно; не само пържена риба и пържено свинско, а и бухтички с кайма, пържени френски хлебчета с препечено сирене и шунка. Освен това барманите приготовляваха дайкирите в огромен миксер, където оставаше винаги най-малко порция и половина, след като коктейлът беше разлят в чашите.
— Поразведри ли се? — запита Честната Лил.
— Да.
— Кажи ми. Том. За какво тъгуваш?
— El mundo entero158!
— Кой не тъгува за целия свят? Той става все по-лош и по-лош. Но не си струва да тъгуваш за света.
— Няма закон срещу такава тъга.
— Не е нужно да има закон срещу някои неща, за да бъдат вредни.
„Етичните спорове с Честната Лил хич не са ми притрябвали — каза си Томас Хъдсън. — А какво ти е притрябвало, сине майчин? Да се напиеш ли, както си почнал, макар да ти се струва, че не те е хванало? Няма начин да постигнеш онова, от което се нуждаеш и никога вече няма да получиш онова, което желаеш? Ала има временни мерки, които би могъл да използуваш. Продължавай. Поръчай си един коктейл!“
— Voy a tomar otro de estos grandes sin azúcar159! — обърна се той към Серафин.
— En seguida, Don Tomas160! Рекорда ли ще се опитате да биете?
— Не. Пия си само тихомълком.
— Така пиехте и тогава, когато поставихте рекорда — забеляза Серафин. — Тихомълком и непреклонно от сутринта до нощта. А накрая си излязохте, без ничия помощ.
— Да върви по дяволите рекордът!
— Имате шансове да го биете — добави Серафин. — Така както пиете и похапвате сегиз-тогиз, имате великолепни шансове.
— Том, опитай се да счупиш рекорда! — обади се Честната Лил. — Аз ще бъда свидетел.
— Няма нужда от свидетели — възрази Серафин. — Свидетел съм аз. Когато се отчитам, ще предам сметката на Костанте. — Сега сте много по-добре, отколкото тогава, когато поставихте рекорда.
— Да върви по дяволите рекордът!
— В добра форма сте. Пиете кротко и постепенно, та не ви лови.
— Майната му на рекорда!
— Дадено. Como u ted quiere161. Ще водя сметка за всеки случай, ако ви текне нещо друго.
— Той сам ще си води сметката — намеси се Честната Лил. — Нали има копия от фишовете?
— Ти, жено, какво искаш? Истински рекорд или фалшив рекорд искаш?
— Ни единия, ни другия. Искам само едно highbalito с agua mineral.
— Como siempre162 — забеляза Серафин.
— Аз пия и ракия.
— Предпочитам да ме няма тук, когато пиеш ракия.
— Том, знаеш ли, че паднах от трамвая, когато рекох да се кача. За малко не ме прегази.
— Горката Честна Лил! — вметна Серафин. — Какво ли не ти е минало през главата.
— По-добре така, отколкото да вися по цял ден с дървени обуща зад тезгяха и да се разправям с пияници.
— Това ми е работата — отвърна Серафин. — За мене е голяма чест да се разправям с такива видни пияници като тебе.
Приближи се Хенри Ууд. Изправи се висок и потен, наново възбуден от промяната в плановете. „Няма нищо по-приятно за него от внезапната промяна в плановете“ — каза си Томас Хъдсън.
— Отиваме в гълъбарника на Алфред — обясни той. — Не искаш ли да дойдеш с нас. Том?
— Уили ще те чака в „Баския бар“.
157
Едра тропическа риба (Luthianus canpechinos) с червеникав цвят и вкусно месо, срещаща се изобилно във водите на Антилите и Мексиканския залив. — Б.пр.