— Разкажи ми я тогава. Искаш ли още един коктейл?
— Не, докато не изпия този. Почвам. По онова време бях в Хонконг. Това е рядко забележителен град, където водех много щастлив живот и се забавлявах бясно. Има красиви заливи и на континенталната страна на залива се намира град Каулун. Самият Хонконг е разположен на хълмист остров с красиви гори, прорязани от криволичещи пътища, които водят за билото, а по ридовете има построени вили. Градът се е разстлал в основата на възвишенията срещу Каулун. Свръзката между двата града се извършва с бързи модерни фериботи. Този Каулун е прекрасен град и ще ти хареса много. Чист и благоустроен е, гората стига до периферията на града. Там има много хубаво място за лов на гривяци точно до двора на женския затвор. Биехме едри красиви птици с разкошни пурпурни отсенки на шията, които летяха устремно, когато се събираха по сумрак да нощуват на грамадно лаврово дърво, издигащо се точно до варосаната стена на затворнишката градина. Понякога се прицелвах във висока летящ гривяк, който се приближаваше много бързо, тласкан от вятъра точно над главата ми, и птицата падаше в градината. Чуваше се как жените крещят и пищят от задоволство, докато се боричкаха за плячката, а след това как пищят и вият, когато пазачът сикх ги разблъскваше, за да прибере гривяка и да ни го донесе чинно през караулната врата на затвора.
Материкът около Каулун се наричаше Новите територии. Той беше хълмист и горист. Там се въдеха много гривяци и вечер се чуваше как се зоват взаимно. Често се виждаха жени и деца да копаят земята покрай пътя и да слагат пръстта в кошници. Щом зърваха мъж с пушка, побягваха и се криеха в горите. Установих, че копаят пръстта, защото съдържаше волфрамова руда. По онова време волфрамът беше много ценен.
— Es un poco pesada esta historia165.
— Не, Честна Лил. Не е тежка. Почакай и ще видиш! Самият волфрам е pesado166. Но представлява рядко странен минерал. Там, където се намира, той е най-леката руда за добиване. Чисто и просто разкопаваш пръстта и я товариш. Или вземаш камъните и ги отнасяш. В Естрамадура в Испания има цели села, които са построени на скали, съставляващи висококачествена волфрамова руда, и каменните огради на селските ниви са иззидани с тази руда. Въпреки това селяните са много бедни. В онези години волфрамът беше толкова ценен, че се използуваха транспортни самолети „DC–2“, каквито летят оттук до Маями, за да пренасят рудата от едно находище в Нам Юнг в Свободен Китай до летището Кай Так в Каулун. Оттам тя се товареше на кораби за Щатите. Волфрамът минаваше за дефицитен и от жизнена важност за военната ни подготовка, защото беше нужен за закалката на стоманата. А ето, че всеки мъж или жена можеше да отиде да изкопае от хълмищата на Новите територии толкова пръст, колкото можеше да отнесе в разлата кошница, закрепена на главата, до големия навес, където пръстта, се изкупваше тайно. Това открих, когато ходех на лов за гривяци. Предупредих отговорните лица, които доставяха волфрама от вътрешността. Никой не се заинтересова. Продължих да занимавам висшестоящите органи, докато един ден един много висш офицер, който не се трогна ни най-малко, че волфрамовата руда може да се добива свободно от Новите територии, ми каза: „Но в края на краищата, драги, находището в Нам Юнг е в експлоатация, както знаете.“ Ала когато излизахме привечер за гривяци край женския затвор, виждахме как някой стар двумоторен „Дъглъс“ се задава над възвишенията и се плъзга към летището и знаехме, че е натоварен с волфрамова пръст в чували, като току-що е прелетял над японските линии, ставаше ни чудно защо толкова жени са били задържани в затвора, задето били хванати да копаят волфрам без разрешение.
— Si, es raro167 — забеляза Честната Лил. — Но кога ще дойде любовта?
— Когато пожелаеш — успокои я Томас Хъдсън. — Но ще ти хареса повече, ако знаеш къде се е разиграла. Около Хонконг има много острови и заливи, чиято вода е прозрачна и красива. Новите територии представляват горист и хълмист полуостров, вдаден в морето, а островът, където е застроен Хонконг, се намира в голям, син, дълбок залив, простиращ се от Южнокитайско море до Кантол. Зиме климатът прилича много на тукашния в дни като днешния, когато духа севернякът. Вали дъжд, времето е ветровито, нощите са хладни. Събуждах се сутрин и дори да валеше, отивах на рибния пазар. Тамошната риба е почти същата като тукашната, като червеният епинефелус съставлява основата на риболова. Имат обаче и много тлъсти, лъскави пампано и грамадни скариди, най-едрите, които изобщо съм виждал. Рибното тържище беше великолепно в ранно утро, когато рибата се докарваше блестяща и току-що наловена. Срещаха се съвсем рядко риби, които не познавах, ала те не бяха многобройни. Продаваха се и диви патици, хванати с примки. Можеха да се различат пустинарки, потайници, речни патици, мъжки и женски, в зимно оперение. Намираха се диви патици, които не бях виждал никога, с нежни и пъстри краски, напомнящи нашите качулатки. Разглеждах ги, любувах се на пищните им багри, разкошните им очи, зяпах тлъстата прясно наловена риба, сочните зеленчуци, всички отгледани в зеленчукови градини, където се използуваше човешка тор, наричана „нощна пръст“. Зеленчуците бяха съблазнителни като гиздави моми. Ходех на пазара всяка сутрин и всяка сутрин му се любувах.