— Никога не съм те виждала frustrado. Трябва да си смешен, когато си frustrado.
— Не съм смешен. Само съм озлобен, затова онази нощ се чувствувах озлобен и отвратен.
— И после?
— После взех ключа си от гишето, frustrado и адски озлобен срещу всичко. Хотелът беше много голям, луксозен, потискащ с разкоша си, изкачих се с асансьора до етажа, където се намираше моята голяма, разкошна, потискаща, самотна стая без красивата стройна жена. Тръгнах по коридора, отворих масивната врата на гигантската потискаща стая и какво да видя…
— Какво видя?
— Три приказно красиви млади китайки, толкова красиви, че пред тях моята красива китайка, с която не бях успял да спя, изглеждаше като даскалица. Девойките бяха толкова красиви, че човек не можеше да устои на съблазънта им, а ни една от трите не знаеше английски.
— Откъде бяха дошли?
— Един от моите милионери ги беше пратил. Едното от момичетата носеше бележка на много дебела хартия в пергаментов плик. Съдържаше само едно: „Поздрави от С.У.“
— И какво направи?
— Не знаех обичаите им, затова се ръкувах и ги целунах и трите, сетне им казах, че най-добрият начин да се опознаем ще бъде да се изкъпем под душа.
— Как им го каза?
— На английски.
— Разбраха ли те?
— Обясних им криво-ляво. После бях много затруднен, защото никога не бях правил любов с три жени наведнъж. Забавно е да се любиш с две жени, макар ти да не одобряваш такава любов. Не е два пъти по-приятно, отколкото с една жена, но е по-различно и все пак е забавно, особено, когато си пиян. Ама три жени са премного, затова изпаднах в затруднение. Попитах ги дали искат да пият, но те отказаха. Аз обаче изпих един коктейл и се настанихме в леглото, което за щастие беше много голямо, а и трите бяха много малки. Сетне угасих светлината.
— Беше ли забавно.
— Беше приказно. Беше приказно да се намираш в леглото с китайка, чиято кожа беше толкова гладка, колкото кожата на моята позната, или беше дори много по-гладка, при това тя беше едновременно свенлива и безсрамна и съвсем не еманципирана. Умножи всичко по три и прибави тъмнината. Никога дотогава не бях държал три жени в обятията си. Ала се оказа, че и това е възможно. Момичетата бяха обучени и знаеха много неща, които аз не знаех. Всичко ставаше на тъмно и никак не ми беше до сън. Накрая все пак се унесох и когато сутринта се събудих, девойките спяха и бяха толкова хубави, колкото ми се бяха сторили, когато ги съгледах за първи път в стаята. Бяха най-хубавите момичета, които бях виждал.
— По-хубави ли бяха от мене, когато се запознахме за първи път преди двайсет години?
— Не, Лил. No puede ser175. Те бяха китайки, а ти знаеш каква може да бъде китайската хубост. Но обичах да се любя с китайки.
— No es pervertido176.
— Разбира се, че няма нищо извратено.
— И все пак три.
— Три е възмного. Ала ги любих една по една, уверявам те!
— Радвам се във всеки случай, че ти са паднали. Не мисли, че ревнувам. Ти не си ги търсил, пратили са ти ги като подарък. Ненавиждам жената с кучето вълча порода, която не е пожелала да спи с тебе. Но, Том, не се ли почувствува изтощен сутринта?
— Нямаш представа колко изтощен се почувствувах. Изтощен до немай-къде. И се чувствувах потънал в разврат от главата до краката, а гръбнака си изобщо не усещах и ме болеше кръстът.
— И тогава изпи един коктейл?
— Да, тогава изпих един коктейл и се почувствувах малко по-добре и много щастлив.
— После?
— Погледнах как момичетата спят и ми се прищя да ги снема. Заспали щяха да изглеждат чудесно за снимка. Бях дяволски гладен и изтощен, надзърнах през завесите, за да видя какво е времето. Валеше. Рекох си, че е чудесно, защото щяхме да прекараме деня в леглото. Трябваше да закуся, а трябваше да измисля и някаква закуска за момичетата. Изкъпах се със затворена врата, облякох се съвсем тихо и излязох, затваряйки вратата, без да вдигам шум. Долу в салона за ранна закуска на хотела си поръчах пушена херинга, руло с мармалад, гъби и бекон. Всичко ми се услади много. Докато се хранех, изпих цяла кана чай и двойно уиски със сода, но продължих да се чувствувам изтощен. Прочетох излизащия в Хонконг английски утринен вестник и се запитах докога ли ще спят момичетата. Накрая отидох до главния, вход на хотела и погледнах навън. Продължаваше да вали проливен дъжд. Отбих се в бара, ала още не беше отворен. На закуската ми бяха донесли уискито от бюфета. Тогава не намерих сили да чакам повече, върнах се в стаята си и отворих вратата. Китайките си бяха отишли.