— Horrores181! И ме нарича с десетина различни имена през нощта.
— Извинявай.
— Няма защо. Беше ми забавно. Научих две-три неща, които не знаех. Не се ли дразнят другите ти приятелки, когато ги наричаш с толкова много различни имена?
— Нямам приятелки. Имам само съпруга.
— Мъча се насила да я харесвам и да мисля хубави неща за нея, но е много трудно. Естествено, не разрешавам на никого да злослови по неин адрес.
— Аз ще злословя по неин адрес.
— Не. Недей! Това е унизително. Две неща ненавиждам. Мъже, които плачат. Зная, че понякога им се налага да плачат. Но не мога да ги понасям. И мъже, които злословят по адрес на жените си. А почти всички злословят. Затова недей се унижава. Не ми разваляй настроението!
— Добре. Да върви по дяволите жена ми! Няма да се занимавам с нея.
— Благодаря ти, Том. Знаеш, че я намирам за много красива. Тя е и красива. Действително. Pero no es mujer pata ti182. Да не злословим обаче по неин адрес.
— Прието.
— Разкажи ми друга весела история. Не е нужно да съдържа любов дори, стига да ти е приятно да я разказваш.
— Струва ми се, че не зная весели истории.
— Не ставай лош. Знаеш с хиляди. Поръчай си още едно дайкири и ми разкажи някоя весела история.
— Защо не разкажеш ти нещо?
— Какво да разкажа?
— Нещо за повдигане на морала.
— Tu tienes la moral muy baja183!
— Не ще и дума. Съзнавам отлично. Но защо не ми разкажеш някоя история, за да го повдигнеш?
— Трябва сам да го сториш. Знаеш. Аз ще направя всичко друго, каквото поискаш. Знаеш.
— О’кей! — склони Томас Хъдсън. — Наистина ли искаш друга весела история?
— Моля те. Заповядай коктейла. Още една весела история и още едно дайкири и ще ти олекне.
— Гарантираш ли?
— Не — рече тя и отново се разплака, щом го погледна, като лееше сълзите с такава естествена лекота, с каквато блика вода от извор. — Том, защо не ми кажеш какво те измъчва? Сега се страхувам да попитам. Това ли е?
— Това е — отговори Томас Хъдсън.
Честната Лил се разтресе силно и той я прегърна, мъчейки се да я утеши, без да обръща внимание на насядалите пред тезгяха. Тя не плачеше красиво сега. Плачеше искрено и сърцераздирателно.
— Бедни ми Том! — хлипаше Честната Лил. — Бедни ми Том!
— Съвземи се, mujer184 и изпий една ракия! Сега ще се веселим.
— Сега не искам да се веселя. Никога повече няма да се веселя.
— Виждаш ли — забеляза Томас Хъдсън? — Виждаш ли каква е ползата, когато човек споделя?
— Ще се развеселя — обеща тя. — Дай ми само една минута отдих. Ще отида до дамската тоалетна, за да се оправя.
„Ще бъде дяволски добре да се оправиш — каза си Томас Хъдсън. — Чувствувам се наистина зле и ако не престанеш да ревеш или ако се раздрънкаш ще ме хванат бесовете. Но ако ме хванат бесовете, да се махна оттук, къде в преизподнята ще ходя?“ Съзнаваше, че нищо не е в състояние да му помогне и още по-малко нечия гарсониера.
— Дай ми още едно двойно ледено дайкири! No sé lo que pasa con esta mujer185.
— Лей сълзи като лейка — подхвърли барманът. — Биха могли да я използуват за водопровод!
— Какво става с водопровода? — полюбопитствува Томас Хъдсън.
Мъжът на бара вляво от него, нисък, със засмяно лице и счупен нос, когото Томас Хъдсън познаваше по физиономия, ала чието име и политически убеждения не си спомняше, се обади:
— Оставете ги тези cabrones186. Могат всякога да измъкнат пари за водата, защото е от първа необходимост. И останалото е нужно. Но водата е незаменима, без нея е невъзможно да се живее. Затова всякога могат да измъкнат пари от данъкоплатците под предлог, че ще им докарат вода. Затова и никога няма да има свестен водопровод.
— Извинявайте, не ви разбрах напълно.
— Si, hombre187. Управниците всякога могат да измъкнат пари от данъкоплатците, защото водопроводът е абсолютно необходим. Затова те никога няма да го построят. Ще убиете ли гъската, която снася златни водопроводи?
— А защо да не построят водопровода, да му изкарат парите и да потърсят друг truco188.
— Няма трик като водата. Всякога можеш да измъкнеш пари с обещанието, че ще докараш вода. Ни един политик не ще разруши подобен trico като построи свестен водопровод. От време на време начинаещите политици водят помежду си престрелки на най-ниско равнище. Ала ни един политик не би вдигнал ръка срещу истинската основа на политическата икономия. Позволете ми да предложа да пием наздравица за управлението на митниците, аферите с лотарията, гангстерите на свободните тарифи, твърдите цени на захарта и липсата на водопровод.