— Prosit189 — каза Томас Хъдсън.
— Вие да не сте германец?
— Не. Американец съм.
— Тогава да пием за Рузвелт, Чърчил, Батиста и липсата на водопровод!
— За Сталин.
— Безспорно. За Сталин, централата Херши190, марихуаната и липсата на водопровод.
— За Адолф Луке.
— За Адолф Луке, Адолф Хитлер, Филаделфия, Джин Тъни191, Кийт Уест192 и липсата на водопровод.
Честната Лил се върна от тоалетната, докато двамата мъже разговаряха. Беше се гримирала и не плачеше, ала личеше, че е била разстроена.
— Познаваш ли тоя господин? — запита я Томас Хъдсън, представяйки й новия си приятел или наново намерения стар приятел.
— Само в леглото — отвърна господинът.
— Cállate193 — скастри го Честната Лил. — Той е политик — обясни тя на Томас Хъдсън. — Muy hambriento en este rao-mento194.
— Жаден — поправи я политикът. — И на ваше разположение — обърна се той към Томас Хъдсън. — Какво ще пиете?
— Двойно ледено дайкири без захар. Искате ли да хвърлим зарове?
— Не. Позволете ми да почерпя. Тук имам неограничен кредит.
— Разбран човек е — прошепна Честната Лил на Томас Хъдсън, докато политикът се опитваше да привлече вниманието на най-близкия барман. — Политик е. Но много честен и голям веселяк.
Мъжът прегърна Лил.
— От ден на ден ставаш все по-тънка, mi vida195 — пошегува се той: — Навярно спадаме към една и съща политическа партия.
— Водопроводната — подметна Томас Хъдсън.
— За бога, недейте! Какво сте си наумили? Да измъкнете от устата ни хляба, за да вкарате вода ли?
— Да пием за деня, когато ще свърши тая puta guerra196 — предложи Лил.
— Да пием!
— За черната борса — добави политикът. — За липсата, на цимент. За хората, които контролират доставките на кравешкия грах.
— Да пием — прие Томас Хъдсън и додаде: — За ориза.
— За ориза — съгласи се политикът. — Да пием!
— По-добре ли се чувствуваш? — запита Честната Лил.
— Да-да.
Той я погледна и забеляза, че е готова да се разплаче наново.
— Ако пак се разплачеш — закани се той, — ще ти разбия, муцуната!
Зад тезгяха беше закачен литографиран афиш на политик в бял костюм с лозунга: „Un Alcalde Mejor“ — „По-добър кмет“. Афишът беше голям и по-добрият кмет се взираше право в очите на всеки пияч.
— За „Un Alcalde Peor“ — „По-лош кмет“ — предложи политикът.
— Ще се кандидатирате ли в изборите? — полюбопитствува Томас Хъдсън.
— Непременно.
— Ще бъде чудесно! — обади се Честната Лил. — Дайте да съставим платформата си.
— Няма да бъде трудно, — отговори кандидатът. — „Un Alcalde Peor“ е лозунг, който ще спечели. Защо ни е нужна платформа?
— Трябва да имаме платформа! — настоя Лил. — Не смяташ ли, Томас?
— Смятам. Какво ще кажете за: „Долу земеделските училища“?
— Долу! — пригласи кандидатът.
— Me nos guaguas y peores — подсказа Честната Лил.
— Прието. „По-малко и по-лоши автобуси“.
— Защо да не премахнем транспорта изобщо? — препоръча кандидатът. — Es más sencillo197!
— О’кей! — съгласи се Томас Хъдсън — Cero transporte198.
— Късо и благородно — забеляза кандидатът. — Това показва, че сме безпристрастни. Но можем и да разширим лозунга: Cero transporte aéreo, terrestre, y marítimo199.
— Чудесно! Получава се истинска платформа. А какво ще бъде отношението ни спрямо проказата?
— Pon una lepra más grande para Cuba200 — заяви кандидатът.
— Por el cáncer cubano201! — вдъхнови се Томас Хъдсън.
— Por una tuberculosis ampliada, adecuada, y permanente para Cuba y los cubanos202! — разпали се кандидатът. — Лозунгът е въздълъг, но ще прозвучи отлично по радиото. Къде оставихме сифилиса, драги съмишленици?
— Рог una sifilis criol a cien por cien203.
— Прието! — одобри кандидатът. — Долу penicilina и другите трикове на империализма Yanqui!
— Долу! — потвърди Томас Хъдсън.
— Струва ми се, че се налага да пийнем нещо — вметна Честната Лил. — Как ви се струва correligionarios204.
— Великолепна идея — одобри кандидатът. — На кого другиго би хрумнала такава идея?
— На тебе — отвърна Честната Лил.
— Атакувате кредита ми — каза кандидатът. — Я да видим дали кредитът ми ще издържи на вашия барабанен огън. Барман, приятелю от бара, момче, същото за всички. За тоя мой политически съмишленик без захар.
— Тъкмо идея за лозунг — забеляза Честната Лил. — Кубинската захар за кубинците!
— Долу северният колос! — извика Томас Хъдсън.
190
191
192
Коралов остров, съставляващ най-южната точка на САЩ, където през 1928 г. Хемингуей си построил вила, в която написал книгата „Сбогом на оръжието“. — Б.пр.