— Правилно — потвърди Томас Хъдсън. — Един от най-големите. Сега купете си нещо много хубаво с това.
Той му подаде един долар.
— Защо му даде цяло песо? — почуди се „по-лошият кмет“, когато излязоха и се върнаха към шума, идващ от бара, ресторанта и уличното движение.
— Не ми е нужно.
— Hombre213 — изненада се „по-лошият кмет“. — Добре ли се чувствуваш? О’кей ли си?
— Напълно — отговори Томас Хъдсън. — Напълно о’кей. Благодаря много.
— Как мина разходката? — закачи ги Честната Лил от табуретката си пред тезгяха.
Томас Хъдсън я погледна и отново я видя за пръв път. Стори му се значително по-мургава и много по-пълна.
— Мина забавно — обясни той. — Човек винаги попада на интересни хора, когато тръгне на път.
Честната Лил сложи ръката си на бедрото му и го натисна, а той погледна надолу отвъд Честната Лил, отвъд панамените шапки, кубинските лица и разклащаните чаши за зарове на пиячите към отворената врата и в ярката светлина на площада съзря как спря кола, как портиерът, стискайки фуражката си в ръка, отвори задната врата и как тя слезе.
Беше нейният маниер. Никоя друга жена не слизаше от кола така непринудено, леко, изящно и същевременно като че оказва голяма чест на улицата, стъпвайки на нея. Години наред жените се опитваха да се доближат до грацията й, някои дори бяха успели да я усвоят. Ала беше достатъчно да я види човек, за да разбере, че всички жени, които и наподобяваха, само й подражават. Сега тя носеше униформа; усмихвайки се, запита нещо портиера, а той отговори, като щастливо кимаше с глава. После тя прекоси тротоара и влезе в бара. Зад нея вървеше друга жена в униформа.
Томас Хъдсън стана и почувствува, като че се сви гръдният му кош и дишането му замря. Тя го зърна и тръгна по пътеката между пиячите на тезгяха и масите. Другата жена я последва.
— Извинявайте — обърна се Томас Хъдсън към Честната Лил и „по-лошия кмет“. — Трябва да се видя с една приятелка.
Двамата се срещнаха по средата на пътеката между бара и масите и той я взе в обятията си. Притисна я с все сила и започна да я целува пламенно и буйно, тя също го зацелува и загали ръцете му.
— Ах ти! Ти, ти! — възкликна жената.
— Омайнице — разнежи се той, — откъде попадна тук?
— От Камагуей, естествено.
Към тях се насочиха любопитни погледи. Томас Хъдсън повдигна жената, прегърна я крепко, целуна я още веднъж, сетне я пусна и я поведе към една маса в ъгъла.
— Тук не са позволени такива нежности — обясни той. — Могат да ни арестуват.
— Нека ни арестуват — отговори тя. — Това е Гини. Секретарката ми.
— Здравейте, Гини! — каза Томас Хъдсън. — Помогнете ми да укротим тая полудяла жена на масата.
Гини беше приятна, възгрозна мома. И двете жени носеха еднаква униформа: офицерски куртки без отличия за чина, ризи с връзки, поли, чорапи и спортни обуща. На главата имаха кепета, а на лявото рамо нашивки, каквито Томас Хъдсън не беше виждал по-рано.
— Свали си кепето, омайнице.
— Не е позволено.
— Свали го!
— Щом настояваш.
Тя го свали, повдигна глава, разтърси косата си, наведе се назад и го изгледа. Той видя високото чело, прелестната леко накъдрена коса с неизменния сребрист цвят на зряла пшеница, високите скули с трапчинки, трапчинки, които винаги разтуптяваха сърцето му, леко сплескания нос, устата, която току-що беше освободил и чието червило се беше размазало от целувките, красивата брадичка и гушка.
— Как ти се виждам?
— Знаеш как.
— Случвало ли ти се е да целуваш жена в такава униформа досега? Или да се одраскаш от офицерски копчета?
— Не.
— Обичаш ли ме?
— Винаги съм те обичал.
— Не. Обичаш ли ме точно сега. В този миг.
— Да — каза той и гърлото му се сви.
— Добре — забеляза жената. — Би било ужасно, ако не ме обичаше.
— За колко време си тук?
— Само за днес.
— Чакай да те целуна.
— Предупреди ме, че ще ни арестуват.
— Тогава можем да почакаме. Какво ще пиете?
— Имат ли добро шампанско?
— Имат. Но има едно страшно добро местно питие.
— Не се съмнявам. Колко коктейла изпи вече?
— Не зная. Горе-долу дузина.
— Само по присвитите очи се познава, че си пил. Любиш ли се с някоя?
— Не. А ти?
— Ще ти кажа по-късно. Къде е твоята жена-миткало?
— В Тихия океан.
— Бих желала да бъде вътре в самия океан. На около хиляда разтега дълбочина. Ах, Томи, Томи, Томи, Томи, Томи.
— Ти любиш ли се с някого?
— Уви, да.
— Ах, ти невернице.
— Не е ли ужасно? За първи път те срещам, откак съм те напуснала, и ти да не се любиш с никоя жена, а аз да се любя с другиго.