— Ти си ме напуснала?
— Аз така разправям.
— Сладък ли е?
— Сладък е. Има сладостта на децата. Много съм му необходима.
— Къде е?
— Това е военна тайна.
— При него ли отивате?
— Да.
— Какви сте?
— Ние сме USO214.
— Същото ли е като OSS215?
— Не, щурчо. Не се прави на глупак и не ставай зъл само защото се любя с другиго. Ти никога не ме питаш когато се влюбваш в жените.
— Много ли го обичаш?
— Не съм казала, че го обичам. Казах само, че се любя с него. Няма дори да го любя днес, ако не ти е приятно. Тук съм само за един ден. Не искам да бъда неучтива.
— Върви, по дяволите! — избухна той.
— Ще взема колата и ще се прибера в хотела? — вметна Гини.
— Не, Гини. Първо ще пием шампанско. Имаш ли кола? — обърна се тя към Томас Хъдсън.
— Имам. Вън на площада.
— Можем ли да отидем у вас?
— Можем да се нахраним и след това да излезем. Или мога да взема нещо и да обядваме в къщи.
— Какво щастие, че попаднахме право тук!
— Наистина — съгласи се Томас Хъдсън. — Как узна, че съм тук?
— Един момък на летището в Камагуей ми каза, че може би ще те намеря тук. Ако не бяхме те намерили, щяхме да отидем да разгледаме Хавана.
— Пак можем да разгледаме Хавана.
— Не — противопостави се тя. — Гини може да я разгледа. Не познаваш ли някого, който би могъл да разведе Гини?
— Познавам.
— Трябва да се приберем в Камагуей довечера.
— Кога излита самолетът ви?
— В шест часа, мисля.
— Ще уредим всичко — обеща Томас Хъдсън.
До масата се приближи мъж. Беше местен човек.
— Извинявайте — каза той. — Мога ли да ви замоля за един автограф?
— Разбира се.
Той й подаде картичка със снимка на бара и Константе, застанал на тезгяха, приготовлявайки коктейл. Жената се подписа с разкрачения артистичен почерк, който Томас Хъдсън познаваше толкова добре.
— Не е за дъщеричката ми, нито за сина ми ученик — обясни мъжът. — За мене е.
— Радвам се — отговори тя, като се усмихна. — Беше много мило от ваша страна.
— Гледал съм всичките ви филми — продължи той. — Намирам, че сте най-красивата жена на света.
— Чудесно — одобри жената. — Продължавайте да мислите така.
— Ще ми позволите ли да ви предложа нещо за пиене?
— Покани ме вече един приятел.
— Познавам го — заяви мъжът, който беше говорител в радиото. — Познавам го от години. Мога ли да седна, Том? Тук има една свободна дама.
— Мистър Родригес — представи го Томас Хъдсън. — Как е фамилното ви име. Гини?
— Уатсън.
— Мис Уатсън.
— Възхитен съм да се запозная, мис Уатсън — поклони се говорителят.
Беше приятен, мургав и обгорял, с топли очи, сладка усмивка и големи здрави ръце на бейзболист. Играеше едновременно и на комар, и бейзбол, затова имаше нещо от привлекателността на модерните комарджии.
— Бихте ли приели да се храним заедно? — предложи той. — Вече е почти време за обед.
— Мистър Хъдсън и аз трябва да отидем до фермата — отговори тя.
— На драго сърце ще обядвам с вас — прие Гини. — Намирам, че сте чудесен.
— Порядъчен ли е? — запита жената Томас Хъдсън.
— Прекрасен мъж. Втори като него няма в Хавана.
— Благодаря ти много — рече радиоговорителят. — Не бихте ли могли да останете за обед все пак?
— Съжалявам, но трябва да вървим — отвърна тя. — Закъснели сме. Ще се намерим в хотела. Гини. Благодаря ви безкрайно, мистър Родригес.
— Вие наистина сте най-красивата жена на света — повтори мистър Родригес. — Ако не знаех това отдавна, сега щях да го узная.
— Продължавайте да мислите така — каза жената и излезе с Томас Хъдсън. — Добре стана така — продължи тя на улицата. — Гини го харесва, а е и мил.
— Да, мил е — потвърди Томас Хъдсън, докато шофьорът отваряше вратата на колата.
— И ти си мил — забеляза жената. — Бих предпочела да не ся пил толкова много. Затова се отказах от шампанското. Коя беше онази твоя мургава приятелка в края на тезгяха?
— Просто моя мургава приятелка в края на тезгяха.
— Пие ли ти се още? Можем да се отбием някъде.
— Не. На тебе пие ли ти се?
— Знаеш, че никога не пия. Но бих пийнала малко вино.
— Имам вино във фермата.
— Великолепно. Сега можеш да ме целунеш. Сега няма да ни арестуват.
— Adonde vamos216 — запита шофьорът, гледайки право пред себе си.
— A la finca217 — отговори Томас Хъдсън.
— Ох, Томи, Томи, Томи — прошепна тя. — Не се стеснявай. Има ли значение, че ни вижда?
— Не, няма значение. Можеш да му отрежеш езика, ако искаш.
— Не, не искам. Нито искам грубости. Но беше мило, като ми предложи това.
214
Английски инициали на американските обединени служби за културно-битово обслужване на войските. — Б.пр.