— Толкова по-добре. А всички други, които са свързани с нея, ще прогоня чрез заклинания.
— Сега трябва наистина да хапнем и да изпием по чаша вино.
— По бутилка — поправи го жената. — Нали Том беше красив момък? И толкова забавен и добър.
— От какво си направена?
— От каквото искаш — отговори тя. — И с добавка на стомана.
— Не зная къде са се дянали тия слуги? — забеляза Томас Хъдсън. — Не очакваха да се върна днес. Но един от тях е длъжен да стои на телефона. Ще отида да донеса вино. Вече се е изстудило.
Той отвори бутилката и наля две чаши. Беше от хубавото вино, което пазеше, за да се черпи, когато се завръщаше от морето, след като беше отминало първото напрежение. Сега от виното се надигаха ситни, игриви, гъсти мехурчета.
— За наше здраве, за всичките ни грешки, всичките ни загуби и всички печалби, които ще извлечем!
— Които сме извлекли — поправи я той.
— Които сме извлекли — повтори тя. После добави: — Едно от нещата, на които винаги си бил верен, е било хубавото вино.
— Възхитително от моя страна, нали?
— Извинявай за тазсутрешните упреци, че си пил.
— Тия неща ми помагат. Смешно е, но помагат.
— Имаш предвид напитките? Или упреците?
— Напитките. Високите ледени дайкири.
— Може би ти помагат. И не те упреквам вече, освен че е ужасно трудно да се получи нещо за ядене в тази къща.
— Бъди търпелива. Колко пъти си ме учила на това.
— Търпелива съм — отговори жената. — Но съм гладна. Сега си обяснявам защо хората ядат, когато будуват през нощта край покойник и преди погребения.
— Можеш да говориш каквото ти дойде на езика, щом от това ти олеква.
— Не се безпокой. Ще говоря. Ще продължаваме ли да се извиняваме за всичко? Веднъж се извиних.
— Слушай — сподели Томас Хъдсън, — нося мъката три седмици по-дълго от тебе и навярно се намирам в друга фаза.
— Трябва да се намираш в по-различна и по-интересна фаза! — реагира тя. — Познавам те. Защо не се върнеш ори твоите проститутки?
— Няма ли да престанеш?
— Няма. Така се чувствувам по-добре.
— Кой беше казал: „Богородице дево, смили се над жените“?
— Някой мъж — каза жената. — Някой гаден мъж.
— Искаш ли да чуеш цялата тирада?
— Не. Омръзна ми и ти, и твоята тринеделна мъка и всичко! Именно защото не съм строева, а ти изпълняваш толкова тайни поръчения, че се налага да спиш с котка, за да не се издадеш на сън…
— Все още ли не проумяваш защо се разделихме?
— Разделихме се, защото ти ми омръзна. Ти винаги си ме обичал и не можеше да не бъде така, и сега не може.
— Вярно.
Прислужникът се намираше в столовата. По необходимост беше виждал и слушал в дневната и по-рано кавги, от които кафявото му лице се изпотяваше. Той обичаше господаря си, котките и кучетата, и се възхищаваше почтително от красивите жени, които идваха в къщата, затова се измъчваше ужасно, когато избухваха крамоли. Казваше си, е виждал по-красива жена, а кабалерото се караше с нея и тя му отвръщаше гневно.
— Сеньор — обади се прислужникът, — извинявайте, мога ли да ви съобщя нещо в кухнята?
— Прощавай, мила.
— Предполагам, че ще е някаква тайна! — подхвърли жената, като си наля чашата догоре.
— Сеньор — докладва слугата. — Лейтенантът се обади на castellano220 и нареди да отидете незабавно. Той повтори „незабавно“. Каза, че знаете къде и че ви чака по работа. Не исках да се обаждам от нашия телефон, та отидох в селото. Но ми казаха, че сте тук.
— Добре — рече Томас Хъдсън. — Благодаря ти много. Моля те, изпържи яйца за сеньоритата и за мене и предай на шофьора да приготви колата.
— Слушам! — отговори прислужникът.
— Какво има, Том? — попита жената. — Нещо лошо ли е?
— Налага се да се явя в службата.
— Но ти каза, че няма да излизате при такъв вятър.
— Така е. Но не зависи от мене.
— Искаш ли да остана тук?
— Можеш да останеш, за да прочетеш писмата на Том, ако желаеш. Шофьорът ще те отведе до самолета.
— Прието.
— Можеш да вземеш писмата, ако желаеш, както и всякакви снимки или каквото ти хареса. Прерови писалищната ми маса.
— Изменил си се.
— Може би малко — призна той.
— Иди в ателието и разгледай картините — продължи Томас Хъдсън. — Има няколко добри, които нарисувах, преди да се заловя с тази операция. Вземи каквото ти се понрави. Има и един хубав твой портрет.
— Ще го взема — обеща тя. — Ти си ужасно добър, когато си добър.
— Прочети и нейните писма, ако искаш. Някои са музейни екземпляри. Вземи ония, които са достатъчно комични.
— Говориш сякаш пътувам със сандък!
— Можеш да ги прочетеш и после да ги изхвърлиш през клозета на самолета.