— Прието.
— Ще се помъча да се прибера, преди да си заминала. Ала не разчитай на това. Ако се наложи да задържа шофьора, ще пратя такси, за да те отведе до хотела или самолета.
— Добре.
— Слугата ще се погрижи за тебе. Може да ти изглади каквото поискаш, като можеш да ползуваш дрехите ми или каквото намериш.
— Добре. Ще се помъчиш ли да ме обичаш, Том, и да не допускаш спречквания като сегашното да рушат любовта ни?
— Разбира се. Това са дреболии без значение и ти сама подчерта, че не мога да не те обичам.
— Помъчи се и продължавай да ме обичаш.
— Това не зависи от мене. Вземи каквито книги желаеш или каквото намериш в къщи и дай яйцата ми или поне едно яйце на Бойз. Тя ги обича ситно нарязани. По-добре да тръгвам. Сигурно съм вече закъснял.
— Довиждане, Том! — каза жената.
— Довиждане, омайнице, и се пази! Вероятно не е нещо сериозно.
Той излезе. Ала котката се промъкна през вратата и не откъсваше очи от него.
— Всичко е наред, Бойз! — успокои я той. — Ще се прибера, преди да излезем в морето.
— Къде ще ходим? — осведоми се шофьорът.
— В града.
„Не мога да повярвам, че ще има за нас работа при това бурно море. Може пък и да са открили нещо. Може някой да е в бедствие. Исусе, надявам се, че ще успеем да се справим навреме! Да не забравя да изготвя едно от ония «джобни» завещания, за да й завещая фермата. Да не забравя да го заверя в посолството и да го оставя в огнеупорната каса. Тя посрещна вестта ужасно твърдо. Но това означава, че болката още не я е засегнала. Иска ми се да можех да й помогна, когато я засегне. Иска ми се да можех да сторя нещо добро за нея. Кой знае дали няма да успея да го сторя, ако се измъкнем невредими от това плуване, и от следващото, и от по-следващото.
Да се примирим с това първо плуване. Кой знае дали ще вземе нещата. Дано ги вземе и дано не забрави да даде на Бойз яйцата. Котката огладнява, когато времето е студено.
Не ще бъде трудно да се съберат момчетата, а и яхтата ще издържи още едно плаване, преди да я извадим на ремонт. Поне едно плаване. Със сигурност. Ще рискуваме. Имаме почти всякакви резервни части. Какво представлява едно плаване, щом ни предстои да приключим? Щеше да бъде хубаво да бях останал. Може би щеше да бъде. Бога ми, щеше да бъде!
Не се размеквай! Изгуби сина си. Изгуби любовта си. От почестите отдавна си се отказал. Изпълни поне дълга си!
Несъмнено. А какъв е дългът ти? Каквото казах, че ще извърша. И всичко друго ли, което си казал, че ще извършиш?“
В спалнята на фермата, стаята, която напомняше на „Нормандия“, сега тя лежеше на кревата с котката Бойз. Не успя да изяде яйцата, а шампанското й се стори безвкусно. Тя наряза всичките яйца на Бойз, изтегли едно от чекмеджетата видя почерка на сина си върху сините пликове и печата на цензурата, върна се и се прасна по очи на леглото.
— Изгубих и двамата — промълви тя на котката, като се чувствуваше доволна от изядените яйца и уханието на лежащата до нея жена. — И двамата! — прошепна тя. — Бойз, кажи ми. Какво ще правим?
Котката предеше безшумно.
— И ти не знаеш — простена жената. — И никой не знае.
Трета част
В морето
1
Виждаше се дълга бяла пясъчна ивица с кокосови палми отзад. Рифът преграждаше входа за пристанището и силният източен вятър разбиваше в него вълните с такава ярост, че протокът можеше да се открие лесно. На плажа нямаше жива душа, а пясъкът беше толкова бял, че дразнеше очите.
Мъжът на горния мостик оглеждаше брега. Не съзираше колиби там, където трябваше да се намират, нито закотвени лодки в лагуната.
— Идвал ли си тук друг път? — запита той помощника си.
— Идвал съм.
— Не бяха ли колибите там?
— Бяха, а и на картата е посочено селище.
— Адски сигурно е, че сега ги няма — забеляза мъжът. — Можеш ли да откриеш някакви лодки в мангровите221?
— Нищо не виждам.
— Ще вкарам кораба и ще пуснем котва — рече мъжът. — Познавам добре тоя проток. Близо осем пъти е по-дълбок, отколкото изглежда.
Той се взря в зелената вода и зърна сянката на кораба върху дъното.
— Има здраво устойчиво дъно на изток от мястото, където се намираше селището — каза помощникът.
— Зная. Извади дясната котва и бъди готов. Ще пристана там. Вятърът духа денонощно и няма да има насекоми.
— Да.
Те спуснаха котва и яхтата, недостатъчно голяма, за да носи името кораб, макар собственикът й да я наричаше мислено кораб, пристана с нос към вятъра и към рифа, където се разбиваха зелени вълни с бели гребани.
Мъжът на мостика провери дали яхтата се полюлява свободно и дали е закрепена здраво. После погледна към сушата и изключи двигателите. Той продължи да се взира в брега с недоумение.
221
Тропически дървета и храсти (Rhizophora mangle), чиито гъсти корени са открити и образуват непроходим гъстак в плитките крайбрежни води. Наричат се още „дървокорени“. — Б.пр.