— Вземи трима души и иди да разузнаеш! — заповяда той. — Аз ще полегна за малко. И помни, че сте учени!
Когато играеха ролята на учени, не се виждаше оръжие, носеха мачете и широкополи сламени шапки, каквито носят ловците на сюнгери от. Бахамските острови. Екипажът ги наричаше „sombreros científicos“222. Колкото по-големи бяха шапките, толкова за по-научни се считаха.
— Някой е задигнал научната ми шапка — обади се широкоплещест баск с дебели вежди, които се сключваха над носа. — Дайте ми торба гранати с научна цел!
— Вземи моята научна шапка — предложи друг баск. — Два пъти по-научна е от твоята.
— Ех, че научна капела! — възкликна широкоплещестият баск. — Чувствувам се като Айнщайн в нея. Томас, можем ли да вземем проби?
— Не — отговори мъжът. — Антонио знае какво трябва да правите. И да отваряте проклетите си научни очи!
— Ще отида за вода.
— Водата е зад мястото, където се намираше селището — обясни мъжът. — Виж как е. Вероятно ще бъде добре да се запасим тук с вода.
— H2O — каза баскът. — Това се вика ученост! Хей, мърляв учен и крадец на шаяки, подай четири дамаджани от по пет галона, за да не ходим напразно!
Другият баск свали в лодката четири плетени дамаджани. Мъжът ги чу как разговарят.
— Не ме блъскай в гърба с това проклето научно гребло!
— Правя го в името на науката.
— По дяволите науката и брат й!
— Сестра й.
— Името й е Penicilina.
Мъжът ги наблюдаваше как гребат към ослепително белия плаж. „Трябваше да сляза и аз — замисли се. — Но дежурих цяла нощ и управлявах на кормилото дванайсет часа. Антонио ще разузнае толкова добре, колкото и аз. Питам се обаче какво, дявол да го вземе, се е случило!“
Той погледна рифа, след това брега и бистрата вода, която струеше край яхтата и образуваше малки водовъртежи откъм подветрената страна. Сетне затвори очи, обърна се настрани и заспа.
Събуди се, когато лодката се приближи до кораба, и щом зърна лицата на тримата, отгатна, че се е случило нещо лошо. Помощникът му беше изпотен както всякога, когато се изправяше пред неприятности или лоши вести. Той беше слаб и не се потеше лесно.
— Някой е изгорил колибите — докладва той. — Някой е избил обитателите им. В пепелта има трупове. Дотук не стига смрадта, защото вятърът я отвява.
— Колко трупа са?
— Преброихме девет. Но трябва да са повече.
— Мъже или жени?
— И мъже, и жени.
— Има ли някакви следи?
— Никакви. По-късно е валяло. Пороен дъжд. Пясъкът още е набразден.
Широкоплещестият баск, чието име беше Ара, добави:
— Във всеки случай трябва да са избити преди седмица. Птиците още не са нападнали труповете, но сухоземните раци вече се угощават.
— Откъде знаеш, че са били избити преди седмица?
— Никой не може да определи точно — поясни Ара. — Но трябва да са избити преди около седмица. Съдейки по следите на раците, дъждът е валял преди около три дни.
— Как е водата?
— На вид е добра.
— Донесохте ли?
— Да.
— Не виждам защо ще отровят водата — обади се Ара. — Имаше добра миризма, затова я опитах и донесох.
— Не трябваше да я опитваш.
— Миришеше добре и няма основания да допусна, че е била отровена.
— Кой е избил жителите на селото?
— Дявол знае кой.
— Не проверихте ли?
— Не. Дойдохме да те уведомим. Ти си капитанът.
— Добре — каза Томас Хъдсън.
Той слезе и препаса револвера си. От другата страна на колана, където не тежеше опиращото в бедрото оръжие, та се беше издигнал, висеше нож в калъф. Той се отби в кухнята, взе една лъжица и я пъхна в джоба си.
— Ара и Хенри, вие ще дойдете на брега! Уили, ти ще ни откараш с лодката и след това ще се опиташ да наловиш малко миди! Оставете Питърс да спи! — На помощника си нареди: — Провери, моля те, машините и всички резервоари!
Водата беше бистра и привлекателна над дъното от бял пясък, където се виждаше всяка гънка и трапчинка. Когато излязоха на брега, след като лодката заседна в пясъчна издаденост, той усети, че между пръстите на краката му играят рибки, погледна надолу и забеляза, че са пампано. „Може би не са истински пампано — каза си, — но приличат на тях много и никак не са наплашени.“
— Хенри — заповяда Томас Хъдсън, щом се озоваха на сушата, — ще тръгнеш по наветрения плаж и ще вървиш до мангровите! Проследи дирите и всичко съмнително! Ще се намерим тук. Ара, ти ще тръгнеш в обратна посока и ще извършиш същото!
Не му беше нужно да пита къде са труповете. Съзря следите, които водеха към тях, и чу дращенето на сухоземните раци223 в сухите храсти. Погледна към кораба, линията на прибоя и свободно поклащащата се лодка, където Уили, застанал на кърмата, търсеше през борда с оптическа тръба миди.
223
Срещащи се по островите на Антилите криви раци (Qecarcinus ruricola), които живеят на сушата и влизат в морето само за да се разплождат. Някои достигат до 40 см широчина и се ядат от островитяните. — Б.пр.