— Откога си моя любима? — каза Хъдсън на револвера. — Не отговаряй! — продължи той. — Лежи си спокойно, а аз ще се постарая да убиеш нещо по-достойно от сухоземни раци, когато му дойде времето.
2
Той лежеше на пясъка и гледаше линията на прибоя. Беше намислил твърде сполучливо разрешение, когато видя, че Ара и Хенри се задават по брега. Зърна ги, отмести очи от тях и отново се загледа в морето. Беше се опитал да не мисли за нищо и да почива, но това се оказа невъзможно. Сега искаше да се отпусне поне, докато дойдат двамата, и да мисли само за вълните край рифа. Но нямаше време. Двамата пристигнаха прекалено бързо.
— Какво намери? — запита той Ара, който седна до сивото изхвърлено дърво. Хенри се отпусна до Ара.
— Намерих мъж. Млад мъж. Мъртъв.
— Германец — допълни Хенри. — Само по къси панталони, с много дълга коса, руса, излиняла от слънцето, проснат ничком на пясъка.
— Къде е прострелян?
— В кръста и в тила — обясни Ара. — Rematado226. Ето куршумите. Измих ги.
— М-да — каза Томас Хъдсън. — Имам четири като тях.
— „Лугер“, девет милиметра, нали? — попита Хенри. — Тоя калибър отговаря на нашия 38.
— Тия с черните върхове са от автомат — отговори Томас Хъдсън. — Благодаря, че си ги извадил, докторе.
— Ще се старая! — отвърна Ара. — Единият куршум беше преминал през врата и го намерих в пясъка. А другият го извади Хенри.
— Дребна работа — процеди Хенри. — Вятърът и слънцето са го почти изсушили. Все едно, че разрязах пай. Не е като изгорените трупове. Защо са го убили, Том?
— Не зная.
— Какво мислиш? — полюбопитствува Ара. — Дали не са дошли тук, за да правят ремонт?
— Не. Подводницата им е потънала.
— Да — потвърди Ара. — Отвлекли са го гемиите.
— Защо са убили моряка? — настоя Хенри. — Извинявай, че умът ми не сече като бръснач, Том. Но знаеш колко ми се иска да помогна, с каквото мога, и колко се радвам, че най-после ни паднаха в ръцете.
— Не са ни паднали в ръцете — поправи го Томас Хъдсън. — Но, бога ми, надушихме обещаваща следа.
— Пръднята им ли? — запита Хенри обнадежден.
— Не ми поменавай тая дума!
— Ама, Том, кой е убил моряка и защо?
— Семейни раздори — обясни Томас Хъдсън. — Виждал ли си да застрелят някого в гръбнака от нежност? Сетне оня, който го е застрелял, е проявил нова нежност, като го е дозастрелял във врата.
— Може би са били двама — подсказа Ара.
— Намерихте ли гилзите?
— Не — отговори Ара. — Търсих ги там, където би трябвало да паднат. Дори да са стреляли с автомат, пак шмайзерът не би ги изхвърлил по-далече, отколкото търсих.
— Навярно е същият методичен мръсник, който е прибрал и другите гилзи.
— Къде ли ще са отишли? — рече Ара. — Къде биха могли да отидат с лодките?
— Трябва да са отишли на юг — отвърна Томас Хъдсън.
— Знаеш дяволски добре, че не са могли да отидат на север.
— Ами ние?
— Опитвам се да мисля с техните глави — обясни Томас Хъдсън. — Нямам много факти, на които да се опра.
— Имаш мъртвите и отвлечените лодки — обади се Хенри. — Можеш да измислиш нещо, Том.
— И едно известно оръжие! А къде е потънала подводницата и колко души са? Разбъркай това, прибави, че миналата нощ не можахме да влезем във връзка с Гуантанамо, прибави и безбройните островчета на юг оттук, плюс, че трябва да заредим цистерните. Прибави накрая Питърс и сервирай!
— Всичко ще се оправи, Том.
— Дума да не става — пошегува се Томас Хъдсън. — Всичко ще се оправи и всичко ще се развали са близнаци в случая.
— Но ти си уверен, че ще ги пипнем, нали?
— Преуверен — потвърди Томас Хъдсън. — Сега върви и дай сигнал на Уили! Антонио да се залови с мидите. Да сготви чаудър. Ара ти ще пренесеш колкото се може повече вода през следващите три часа. Кажи на Антонио да побърза с моторите. Искам да се измъкна оттук, преди да се е стъмнило. Нямаше ли нещо на острова? Свине или птици?