— Водя колкото се може по-близо, без да закачиш пясъчните коси! — нареди той на Ара. — Познаваш тоя бряг.
— Познавам го. Не е цвете — потвърди Ара. — Къде ще пуснем котва?
— Иска ми се да претърсим възвишението на Кайо Крус.
— Можем да го претърсим, но не очаквам да намерим нещо. Допускаш ли, че са се застояли там?
— Не. Но там може би има рибари, които са ги видели. Или въглищари.
— Иска ми се да спре тоя вятър — каза Ара. — Да имаме два дни пълно затишие.
— Над Романо вятърът беснее на пристъпи.
— Зная. Но тоя вятър тук духа като че сме в планински проход. Никога няма да ги настигнем, ако се задържи.
— Досега караме добре — забеляза Томас Хъдсън. — Дано имаме щастие. Те са могли да нападнат Лобос и да използуват тамошната радиостанция, за да повикат другата подводница да ги прибере.
— Това показва, че не знаят за близостта на другата подводница.
— Така трябва да е. За десет дни можеха да изминат доста път.
— Ако са искали — рече Ара. — Да спрем разсъжденията, Том. Заболя ме главата. Предпочитам да товаря бензинови варели. Ти размишлявай и ми кажи къде искаш да управлявам.
— Продължавай така и не изпускай от очи тая проклета Минерва. Води достатъчно отсам нея и отвъд пясъчните коси!
— Слушам.
„Предполагаш ли, че радиостанцията й е била повредена, когато подводницата е била улучена? — размисли се Томас Хъдсън. — Трябва да е имала резервен предавател, който са могли да използуват. Но Питърс не го хвана ни веднъж на УВЧ, след като бе засегната. Това обаче не е необходимо доказателство. Нямаме изобщо никакви данни, освен че преди три дни са били видени две гемии в посоката, която следваме. Запитах ли дали на палубата са имали гребни лодки? Не, пропуснах. Но трябва да са имали, защото лейтенантът каза, че са били обикновени бахамски гемии за лов на костенурки, с изключение на навесите от палмови листа.
Колко ли души са? Не знаеш. Има ли ранени? Не знаеш. Как са въоръжени? Знаеш само, че имат един шмайзер. Каква посока държат? Засега я следваме.
Може би ще намерим нещо между Кайо Крус и Мегано — каза си той. — Ще намерим вероятно ята уйлети230 и дири от игуани по пясъка към кладенчето.
Добре, това отклонява мисълта ти от някои неща. Какви неща? Няма повече неща. Не, има. Тоя кораб, прислугата му, морето, мръсниците, които преследваш. След това ще видиш животните си, ще слезеш в града, ще се напиеш, както умееш, ще разхлабиш жилите си, а сетне ще се стегнеш за път и ще почнеш наново.
Може би тоя път ще пипнеш тия гадове. Ти не разруши подводницата им, ала помогна донякъде за разрушаването й. Ако успееш да обкръжиш екипажа й, ще бъде извънредно полезно.
Тогава защо обръщаш гръб на всичко? — запита се той. — Защо не си ги представиш като убийци и не изпиташ справедливото чувство, което би трябвало да изпиташ? Защо не гониш и гониш подобно на кон, останал без ездач, който продължава да препуска в надбягването? Защото всички сме убийци — каза си Томас Хъдсън. — Всички: и от едната, и от другата страна, щом стигаме до крайности, и това няма да ни изведе на добро.
Ала ти си длъжен да го извършиш. Ще го извърша — продължи той. — Но няма да се гордея с извършеното. Длъжен съм само да го извърша добре. Не станах наемник, за да извличам удоволствие. Ти дори не си наемник — рече си Томас Хъдсън. — И това влошава още повече нещата.“
— Дай да поема аз — предложи той.
Ара му отстъпи кормилото.
„Не изпускай от очи десния борд. Ала не позволявай да те заслепи слънцето!“
— Ще отида да си взема черните очила. Слушай, Том. Защо не ме оставиш да управлявам и не поставим четирима добри наблюдатели? Изморен си, а не почина никак и на островчето.
— Не ми са потребни четирима наблюдатели. По-късно ще стане нужда.
— Но ти си изморен.
— Не ми се спи. Слушай, ако те се движат нощем близо до брега, ще има да берат ядове. Ще им се наложи да спират за поправки и ние ще ги настигнем.
— Това не е основание да не почиваш никога, Том.
— Не го правя, за да се пъча — обясни Томас Хъдсън.
— На никого не е минавало и през ум такова нещо.
— Какви чувства изпитваш към тия негодници?
— Разчитам, че ще ги настигнем, ще убием едни и ще пленим други.
230
Едра висококрака крайбрежна птица (catoptrophorus semipalmatus), със сив гръб и криле и бели гърди, живее в Централна Америка и издава звук «уйл-уйлет». — Б.пр.