— Качвайте се тихо — предупреди ги Томас Хъдсън. — Не се приближавайте до кърмата! Хванахме един умиращ фриц, когото искам да оставим да умре спокойно. Какво намерихте?
— Нищо — отговори Хенри. — Съвършено нищо.
— Питърс — заповяда Томас Хъдсън, — разговаряй за каквото искаш. Може би ще успееш да изкопчиш нещо. Ще отида с Ара и Уили да пийнем по едно питие.
Долу той запита:
— Приготви ли супата, Уили?
— Първата, която ми падна под ръка. От дънни миди — обясни Уили. — Още е достатъчно топла.
— Защо не му даде супа от говежда опашка или мулигатони232? — подхвърли Томас Хъдсън. — Те са по-смъртоносни при състоянието му. Къде, дявол да го вземе, е пилешката супа?
— Не исках да му давам пилешка супа. Тя е за Хенри.
— Съвсем правилно — намеси се Хенри. — Защо трябва да го глезим?
— Не смятам, че го глезим. Когато дадох тая заповед, счетох, че малко супа или коняк могат да развържат езика му. Но той няма да проговори. Дай ми един джин, моля, Ара.
— Направили са навес за него, Том. Имаше меко легло от клони, достатъчно храна и вода в една делва. Опитали са се да го облекчат и са изкопали улей в пясъка. Намерихме пресни следи по плажа и допускам, че са осем или десет души. Не повече. Уили и аз внимавахме много при пренасянето. Двете рани са гангренясали и гангрената е силно напреднала в дясното бедро. Може би не трябваше да го донасяме, а трябваше да дойдеш ти с Питърс, за да го разпиташ в леговището му. Ако сме сбъркали, вината е моя.
— Имаше ли оръжие?
— Не. Нито отличителен знак.
— Подай ми питието! — каза Томас Хъдсън. — Кога смятате, че са били нарязани клоните за навеса?
— Не по-късно от вчера сутринта, струва ми се. Но не мога да твърдя със сигурност.
— Проговори ли изобщо?
— Не. Изглеждаше издялан от дърво, когато ни видя с автоматите. Изплаши се само от Уили. Когато съзря окото му, мисля. Сетне се усмихна, когато го понесохме.
— За да докаже, че ще издържи — вметна Уили.
— След това изгуби съзнание — допълни Ара. — Според тебе, Том, скоро ли ще умре?
— Не зная.
— Я да излезем и да пием навън! — предложи Хенри. — Нямам доверие на Питърс.
— Нека първо изсърбаме мидената супа — възрази Уили. Гладен съм. Мога да му стопля канче пилешка супа, стига Хенри да разреши.
— Ако това ще помогне да проговори — каза Хенри, — разрешавам.
— Едва ли ще помогне — отвърна Уили. — Но е малко нечовешки да му се дава мидена супа при сегашното му състояние. Занеси му коняка, Хенри. Може да го обича, както го обичаме ние с тебе.
— Не му досаждайте! — нареди Томас Хъдсън. — Той е добър фриц.
— Дума да не става — обади се Уили. — Всички са добри фрицове, когато пукат.
— Тоя тук не пука — поправи го Томас Хъдсън. — Само умира.
— С голямо мъжество — обади се Ара.
— И ти ли стана фрицовски поклонник? — ухапа го Уили. — Сдушихте се с Питърс.
— Затваряй си устата, Уили! — скара му се Томас Хъдсън.
— Какво се ежиш? — озъби се Уили. — Ти си само изкуфял вожд на групичка запалени фрицовски поклонници!
— Ела на носа, Уили! — заповяда Томас Хъдсън. — Ара, занеси супата на кърмата, щом се стопли! Останалите са свободни да наблюдават как фрицът умира, ако искат. Но не се струпвайте наоколо му!
Антонио понечи да последва Томас Хъдсън и Уили, когато двамата тръгнаха към носа, ала Томас Хъдсън поклати глава и снажният мъжага се върна в кухнята.
Двамата се озоваха в кокпита на носа. Беше почти тъмно. Томас Хъдсън едва виждаше лицето на Уили. На тази светлина то изглеждаше по-приятно, а и той беше обърнал страната си със здравото око. Томас Хъдсън погледна Уили, после двата котвени кабела и едно дърво, което още се съзираше на брега. „Това пясъчно дъно е коварно“ — рече си Томас Хъдсън мълком и добави гласно:
— Е, Уили, доизкажи се!
— Ти — почна Уили — се самоизтезаваш до смърт, защото момчето ти е мъртво. Не знаеш ли, че момчетата на всички умират?
— Зная. Друго?
— Че оня гламав Питърс и скапаният фриц усмърдяха юта и що за кораб е нашият, щом готвачът е и помощник-капитан?
— Как готви той?
— Готви чудесно и разбира от управлението на малки съдове повече от всички ни вкупом, включително и от тебе.
— Много повече.
— Майната му. Том! Не съм се разгащил. Не съм от ония, дето се разгащват. Но съм свикнал да върша нещата другояче. Обичам кораба и обичам всички, освен оня полукалтак Питърс. Само ти престани да се самоизтезаваш!
— Не се самоизтезавам, честна дума — отговори Томас Хъдсън. — Но мисълта ми е заета само с работата.