— Влезе ли Питърс отново във връзка с Гуантанамо?
— Не. Пак се развали станцията.
— Няма нищо. Ние сме по петите им, а другите ги дебнат отпред, освен това получихме заповед.
— Смяташ ли, че вятърът ще се обърне на юг, Том? — попита Хенри.
— Барометърът показа, че ще се обърне. Ще можем да определим по-точно, когато отново духне.
— Към четири часа беше почти напълно стихнал.
— Нападнаха ли те папатаците?
— Чак когато просветна.
— Можеше да слезеш долу и да ги напръскаш с флит233. Няма смисъл да ги мъкнем със себе си.
Беше хубав ден и поглеждайки назад към залива, където бяха пуснали котва, към плажа и гъстака на Кайо Крус, който познаваха толкова добре и двамата, Томас Хъдсън и Ара видяха високите купести облаци над сушата. Изпречи се Кайо Романо, сякаш беше материкът, и облаците се въззеха над него, като обещаваха южен вятър или безветрие с шквалове от брега.
— Какво би измислил, ако беше немец, Ара? — запита Томас Хъдсън. — Какво би измислил, ако видиш тия признаци и знаеш, че вятърът ще легне?
— Ще се опитам да навляза във вътрешността — отговори Ара. — Предполагам, че така бих постъпил.
— За да навлезеш във вътрешността, ти е нужен водач.
— Ще си осигуря водач — каза Ара.
— Откъде ще го вземеш?
— От рибарите на остров Антон или от вътрешността на Романо. Или от остров Коко. Сега там трябва да има рибари, които солят риба. Може би дори на Антон ще има шхуна с шахта за жива риба.
— Ще опитаме на Антон — рече Томас Хъдсън. — Приятно е да се събудиш сутрин и да управляваш със слънцето в гърба.
— Ако всякога управлявахме със слънцето в гърба при време като днешното, океанът би бил същински рай.
Денят напомняше истинско лято и небрежните ветрове още не бяха се развилняли в ранното утро. Денят беше изпълнен с нежни обещания, морето беше гладко и прозрачно. Виждаше се ясно дъното, докато излизаха от плитчините, а после далече навън, точно там, където трябваше да се намира, се изпъчи Минерва с вълни, плискащи се спокойно в кораловите й скали. Това беше мъртвото вълнение, остатък от два месеца непрекъснати силни пасати. То се стелеше меко и ласкаво с плавна ритмичност.
„Като че океанът шепти: сега сме приятели и няма повече да ви преследвам с гнева и яростта си — каза си Томас Хъдсън. — Защо е толкова нечестен? Реката може да бъде коварна и жестока, ласкава и дружелюбна. Потокът може да бъде съвсем нежен и можеш да му се доверяваш цял живот, стига да не му се отплатиш с неблагодарност. Ала океанът винаги ще те измами, преди да те унищожи.“
Томас Хъдсън погледна пак плавното повдигане и спускане на океанската гръд, разголваща островчетата Минерва така редовно и примамливо, сякаш се мъчеше да ги продаде като съблазнителни вилни парцели.
— Ще ми донесеш ли един сандвич? — помоли той Ара. — Говежда консерва със суров лук или шунка с яйце и суров лук. Щом закусиш, прати четирима наблюдатели и провери всички бинокли. Ще изляза извън рифа, преди да се приближим до Антон.
— Слушам, Том.
„Чудя се какво ли бих правил без Ара — замисли се Томас Хъдсън. — Отспа си великолепно — продължи тон — и не би могъл да се чувствуваш по-добре. Получихме заповед, следваме ги по петите и ги тласкаме към нашите хора. Ти изпълняваш заповедта, а виж и какво прекрасно утро имаш за преследване. Кой знае защо всичко ми се струва дяволски благоприятно?“
Навлязоха в протока, като го оглеждаха внимателно, но не съзряха нищо друго, освен спокойното утринно море с игривите вълнички и дългата зелена ивица от вътрешността на Романо, от която ги деляха безброй островчета.
— Няма да отплуват много далече при такова затишие — забеляза Хенри.
— Изобщо няма да плуват — каза Томас Хъдсън.
— На Антон ли отиваме?
— Да. Ще го претърсим основно.
— Харесва ми Антон — рече Хенри. Има хубаво място за приставане, когато е спокойно. Затова не могат да ни изненадат.
— Могат да ни въвлекат навътре — обади се Ара.
Зададе се малък водосамолет, който летеше ниско и държеше курс към яхтата. От блясъка на слънцето изглеждаше бял и миниатюрен.
— Самолет — извести Томас Хъдсън. — Предай да вдигнат големия флаг.
Самолетът наближи, забеляза кораба, завъртя се дваж над него и отлетя на изток.
— Няма да му бъде весело, ако ги открие! — подхвърли Хенри. — Ще го свалят.
— Би могъл да съобщи на Кайо Франсес къде се намират.
— Кой знае? — усъмни се Ара.
Другите двама баски не се обадиха. Стояха гърбом един до друг и оглеждаха своите участъци.
233
Търговска марка на американски препарат против паразити, приготвен от пиретрум, газ и ароматични вещества. — Б.пр.