— Вземи за всеки случай двайсетте цента! — настоя Хенри. — Все ще ти потрябват някой ден.
— За да ги завра в…
— Престанете, вие двамата! Престанете! — скара им се Томас Хъдсън.
Изгледа ги.
— Съжалявам, Том — каза Хенри.
— Не съжалявам — натърти Уили. — А се извинявам.
— Погледни, Том! — рече Ара. — Почти напряко на брега.
— Това е скалата, която се показва на повърхността при отлив — обясни Томас Хъдсън. — На картата е посочена по на изток.
— Не скалата, а по-нататък на около половин миля.
— Някой лови лангусти или прибира винтери.
— Няма ли да бъде добре да го запитаме?
— Той е от фара и Антонио ще поговори с тях във фара.
— Ри-иба! Ри-иба! — извика Антонио и Хенри замоли: — Мога ли да я извадя аз, Том?
— Разбира се. Прати тук Хил.
Хенри слезе и подир малко рибата подскочи. Оказа се, че е баракуда. Малко по-късно Томас Хъдсън чу как Антонио, ръмжейки, я блъсна с канджата, а след това чу глухите удари на дръжката по главата й. Той почака, за да чуе плясък, когато рибата бъде хвърлена обратно, и погледна зад кърмата, за да види колко е голяма. Но не чу нищо и се сети, че баракудата се яде в тази част на побрежието и че Антонио я е запазил, за да я отнесе във фара. Точно тогава се разнесе двойният вик „Ри-иба!“. Този път нямаше мятане и въжето се развиваше. Той сви още повече към синята вода и намаля скоростта на двата двигателя. Сетне, тъй като шнурът продължи да се развива, спря единия мотор и направи половин кръг към рибата.
— Акантоцибиум — съобщи помощникът му. — Едър.
Хенри измъкна рибата, всички надникнаха над кърмата и видяха дългото, странно заострено тяло на ивици, които се открояваха ясно в синевата на дълбоката вода. Когато можеше да бъде почти достигната с канджата, тя изведнъж изви глава, стрелна се бързо надолу и се изгуби в бистрата вода за много по-малко време, отколкото се изисква, за да може човек да щракне с пръсти.
— Те всякога постъпват така — обясни Ара. — Забиват се като куршум.
Хенри обаче я издърпа скоро и другите наблюдаваха как рибата бе закачена с канджата и изтеглена на кърмата. Тя се тресеше диво, ивиците й бяха яркосини, режещите като бръсначи челюсти се отваряха и затваряха със спазмодична безполезност. Антонио я тръшна на кърмата и опашката й зашиба палубата.
— Que peto mas hermoso240! — възхити се Ара.
— Прекрасен акантоцибиум — съгласи се Томас Хъдсън. — Но ако продължим, ще се застоим тук цяла сутрин. Остави да се влачат въдиците, но прибери водачите! — нареди той на помощника си.
Томас Хъдсън се насочи към фара, кацнал на високия скалист нос, и се опита да навакса изгубеното време, без да престава да дава вид, че ловят риба. От триенето на шнура във водата прътите се огъваха.
Качи се Хенри и каза:
— Беше прекрасна риба, нали? Бих предпочел да бях я хванал с лека въдица. Нали главата има необикновена форма?
— Колко може да тежи? — полюбопитствува Уили.
— Антонио смята, че ще тежи до шейсет фунта, Уили. Извинявай, че нямах време да те извикам. Всъщност трябваше ти да я извадиш.
— Няма значение — отговори Уили. — Ти я измъкна по-бързо, отколкото бих я изтеглил аз. Сега никак не ни е до маене. Иначе готов съм да се обзаложа, че тук бихме наловили купища едра риба.
— Ще се върнем някой ден след войната.
— Как не! — рече Уили. — След войната ще отида в Холивуд, за да стана консултант по въпроса, как да се превърнеш в кански задник в морето.
— Ще бъдеш много добър.
— И още как! Повече от година се подготвям за бъдещата си професия.
— Що за дяволски мрачно настроение имаш днес, Уили? — намеси се Томас Хъдсън.
— Не зная. Станах с дирника напред.
— Добре. Слез в кухнята и виж дали шишето с чай се е изстудило и го донеси. Антонио корми рибата. Затова ми приготви един сандвич, ако обичаш.
— На драго сърце. Какъв сандвич искаш?
— С фъстъчено масло241 и кромид лук, ако има достатъчно лук.
— С фъстъчено масло и кромид лук. Слушам, сър.
— И се постарай да се освободиш от дяволското си настроение.
— Ще се постарая, сър.
Когато Уили се отдалечи, Томас Хъдсън каза:
— Бъди по-търпелив с него, Хенри. Нужна ми е тая луда глава, справя се великолепно с работата си. Само дето го е налегнало мрачното настроение.
— Ще се помъча да търпя. Но е с тежък нрав.
— Опитай малко по-настойчиво. Ти го засегна с двайсетте цента.