— Какво ще правим, ако не излязат?
— Уили ще хвърли една граната.
— Ами ако са на палубата?
— Ще пометем палубата според отседите си. Аз — кърмата, Питърс — средата, ти носа.
— Ще хвърля ли тогава и граната?
— Разбира се. Нужни ни са ранени, които бихме могли да спасим. Затова взех превързочната чанта.
— Аз пък помислих, че е за нас.
— И за нас. Сега стига сте пиукали! Ясно ли е?
— По-ясно от лайно — отговори Уили.
— Тапи за задници няма ли? — запита Питърс.
— Отзарана ги пуснаха от самолета. Ти не получи ли твоята?
— Не. Но баба ми винаги разправяше, че съм бил бебето с най-ленивия стомах в целия Юг. Една от пелените ми била дори отнесена в Смитсъновия244 институт на Конфедерацията.
— Престани с тия дрънканици! — прекъсна го Уили, навеждайки се назад, за да не говори високо. — Нападението по видело ли ще извършим, Том?
— Още сега.
— Лошо ми се пише — рече Уили. — Попаднал съм сред катили и копелдаци.
— Спри, Уили, и се приготви за бой!
Уили кимна с глава и се взря със здравото си око в зеления остров, който сякаш се надигаше на пръсти с кафявочервените корени на мангровите.
Направи една-единствена забележка, преди да заобиколят носа.
— По тия корени има хубави стриди.
Томас Хъдсън кимна.
16
Те съзряха гемията, щом заобиколиха носа на острова и минаха през протока, който го делеше от друго островче. Тя лежеше с носа до брега, мачтата й беше обкичена с лози, палубата — покрита с прясно отсечени клони от мангрови.
Уили се наведе назад и с уста, почти прилепена в ухото на Питърс, прошепна тихо:
— Не се вижда гребната им лодка. Предай!
Питърс наведе своето покрито с червеникави петна и лунички лице и каза:
— Липсва гребната лодка. Някой е на брега.
— Ще се качим на борда на гемията и ще я потопим! — заповяда Томас Хъдсън. — В сила остава същият план. Предай!
Питърс се наведе напред и зашушука в ухото на Уили, който заклати глава, после направи с пръсти обичайната нула. „Нула като анус“ — каза си Томас Хъдсън. Стигнаха до гемията толкова бързо, колкото позволяваше малката кафена воденична на мотора. Томас Хъдсън прилепи лодката плавно, без подскок. Уили преметна абордажната кука над фалшборда на гемията и я затегна бързо. Тримата скочиха на палубата почти едновременно. Под краката си усетиха мангровите клони с тяхната мъртвешки прясна миризма, Томас Хъдсън зърна обкичената с лози мачта и му се стори, че наново сънува. Видя отворения заден люк и предния люк, също отворен, но покрит с клони. На палубата нямаше никой.
Томас Хъдсън прати със замах на ръката Уили при носовия люк и насочи автомата си към кърмовия люк. Провери дали е превключил оръжието си за напълно автоматична стрелба. Под босите си нозе усещаше твърдата заобленост на клоните, хлъзгавостта на листата, топлината на дървената палуба.
— Кажи им да излязат с вдигнати ръце! — заповяда той спокойно на Питърс.
Питърс извика на груб, гърлен немски. Никой не се отзова и нищо не се случи.
Томас Хъдсън си каза, че бабиното момче има добра дикция и нареди:
— Повтори им, че им даваме десет секунди, за да се предадат. Ще ги третираме като военнопленници. После брой до десет!
Питърс заговори с глас, който прозвуча като присъда над всички немци. „Гласът му си го бива!“ — заключи Томас Хъдсън и бързо извърна глава, за да провери дали се вижда гребната лодка. Съзря само кафявите корени и зеленината на мангровите.
— Брой до десет и им бутни една! — рече той. — Наблюдавай тоя дяволски преден люк, Уили!
— Покрит е с тия шибани клони!
— Плъзни им една, щом Питърс свърши. Не я хвърляй!
Питърс стигна до десет. Висок, разглобен, напомнящ бейзболен хвъргач на хълмчето, стиснал под лявата мишница автомата, той издърпа със зъби щифта над една граната, задържа за миг началния й дим, сякаш я затопляше, и със замах отдолу, като герой от романите на Карл Май, я запрати в тъмнината на люка.
Докато го наблюдаваше, Томас Хъдсън си помисли, че Питърс актьорствува великолепно, защото не очаква да има някой долу.
Томас Хъдсън залегна на палубата с насочен автомат към отвора на люка. Гранатата на Питърс избухна с гръмотевичен трясък и грохот. Томас Хъдсън видя как Уили разтваря клоните, за да плъзне граната в предния люк. После зърна вдясно от мачтата, където висяха лозите, че се подава от шумата на люка, който пазеше Уили, дулото на пушка. Томас Хъдсън стреля, но оттам се разнесоха пет бързи изстрела, чаткащи като детско кречетало. Сетне експлодира гранатата на Уили със страхотен гръм. Томас Хъдсън погледна към него и съзря как издърпва щифта на втора граната, за да я хвърли. Питърс беше рухнал с глава, опряна о фалшборда. От главата му се стичаше кръв в шпигатите.
244
Национален висш учебен център във Вашингтон, учреден от англичанина Дж.Л.М. Смитсън и притежаващ много добър медицински институт. — Б.пр.