— Момчетата настояват да отидем там.
— Ще трябва да тръгнем веднага след закуска. Няма да готвя за обед. Ще се задоволите с мидена и картофена салата, бира и сандвичи. Взех шунката, която пристигна с последния рейсов кораб, купих и марули, а можем да използуваме също горчица и чутни57. Нали горчицата не вреди на децата?
— Доколкото зная, не им вреди.
— Като дете никога не съм ял горчица. М-да, а и това чутни си го бива. Опитвали ли сте чутни със сандвичи?
— Не.
— Когато го донесохте първом, не знаех какво представлява и вкусих малко, както се яде мармалад. Дяволски вкусно е. Понякога го прибавям към овесените ядки.
— Няма ли да сготвиш тия дни къри?
— Заръчал съм да ми донесат с рейсовия кораб един агнешки бут. Дваж или веднъж, защото Том и Анди добре си похапват, ще изпечем месо, а каквото остане, ще го сготвя на къри58.
— Чудесно! С какво мога да ти помогна в приготовленията?
— С нищо, Том. Събудете ги само. Ще пийнете ли един коктейл? Днес няма да работите. Можете да се почерпите.
— Ще изпия бутилка студена бира със закуската.
— Умна работа. Пресича тая проклета отпусналост.
— Дойде ли Джо?
— Не. Отиде да търси момчето, дето пратихме за стръв. Ще ви сложа да закусите навън.
— Остави. Сам ще си взема закуската.
— Недейте. Качете се да си изпиете бирата и да си прочетете вестника. Готова е вече. Сега ще я донеса.
Закуската се състоеше от говежда кайма каварма с едно яйце отгоре, кафе с мляко и голяма чаша изстуден сок от грейпфрут. Томас Хъдсън не се докосна до кафето и сока, а изпи ледена бутилка бира „Хайнекен“ с кавармата.
— Ще прибера сока в хладилника за децата — каза Еди. — Бирата подхожда тъкмо рано сутрин, нали?
— Както карам, май ще стана пияница, Еди.
— Никога няма да станете пияница. Обичате прекалено много работата си.
— И все пак човек се чувствува ужасно добре, когато си пийне сутрин.
— Дяволски прав сте. Особено питие като тая бира.
— Не бих могъл да пия и да работя едновременно.
— Да, но днес няма да работите и няма за какво да се безпокоите толкова. Допийте си бутилката, за да ви донеса още една.
— Не. Една бутилка ми стига.
Отплуваха в девет часа и се промъкнаха през протока с отлива. Томас Хъдсън управляваше на мостика. Сви към плитчината и се насочи право към морето, където се открояваше тъмната линия на течението. Водата беше толкова спокойна и бистра, че на тридесет разтега се виждаше ясно дъното, различаваха се морските горгонии, полюлявани от течението, дори на четиридесет разтега се съзираше дъното, макар и замъглено. После дълбочината се увеличи, водата стана непрозрачна и яхтата навлезе в тъмната река на Гълфстрийма.
— Вероятно ще имаме великолепен ден, тате — каза Том. — А и течението си го бива.
— Прекрасно е. Погледни как се къдрят въртопчетата по краищата му.
— Не е ли същата вода, която се вижда край плажа срещу нашата къща?
— Понякога, Томи. Сега е отлив и Гълфстриймът се оттегля, през протока на пристанището. Погледни тук край брега, където няма отвор, как течението се връща.
— Там водата изглежда толкова синя, колкото и тук. Коя е причината водата на Гълфстрийма да изглежда така синя?
— Различната плътност на водата. Самата вода е съвършено различна.
— Дълбочината й придава тъмен цвят.
— Само когато се наблюдава отгоре. Понякога планктонът я прави почти лилава.
— Защо?
— Защото към синия цвят се прибавя червеният, струва ми се. Зная например, че Червено море дължи името си на планктона, който му придава наистина червена окраска. Водите му съдържат огромни количества планктон.
— Харесва ли ти Червено море, тате?
— Обикнах го. Беше ужасно горещо, но никъде другаде няма такива вълшебни рифове, а по време на двата мусона гъмжи от риба. И на тебе ще ти хареса, Том.
— Четох две книги на френски за Червено море от мистър дьо Монфрид. Бяха много интересни. Занимавал се с търговия на роби. Не търговия с бели робини, а истинска търговия с роби, каквато е съществувала в миналото. Бил приятел и на мистър Дейвис.
— И аз го познавам — каза бащата. — Да, познавам го.
— Мистър Дейвис ми разказа, че веднъж мистър дьо Монфрид се прибрал в Париж от търговията с роби и когато поискал да отведе някъде една дама, накарал шофьора на таксито да свали чергилото и взел да се направлява по звездите. Да речем мистър дьо Монфрид се намирал на моста Конкорд, а искал да отиде на площад Мадлен. Не казал на шофьора да го откара на площад Мадлен или да пресече площад Конкорд и да продължи по Рю Роял, както бихме постъпили ти и аз, тате. Мистър дьо Монфрид се насочил към площад Мадлен, ориентирайки се по Полярната звезда.
57
Внасяна главно от Индия готова подправка, приготвена от сладки или кисели плодове, чесън, червен пипер, горчица, оцет, ароматични подправки. — Б.пр.
58
Задушено месо, разновидност на нашия тас кебап, само че сготвено с остри подправки, внасяни от Индия. — Б.пр.