— Рекох ли? — подхвърли Еди на Дейвид. — Макарата спря да се развива.
Момчето не успя да повдигне пръта, ала шнурът престана да се разтърсва в дълбочините. Продължаваше да бъде опънат и на макарата не бяха останали повече от петдесет ярда. Но тя не се развиваше повече. Дейвид държеше рибата и яхтата я следваше. Томас Хъдсън впи очи в едва забележимия наклон на белия шнур дълбоко в модрата вода, докато яхтата се поклащаше и двигателите боботеха така тихо, че не се чуваха.
— Виждаш ли, Дейви, рибата отиде на нужната и дълбочина, а сега плува в необходимата й посока. Съвсем скоро ще изтеглиш част от шнура.
Кафявият гръб на момчето се беше извил, прътът се беше огънал, въжето се движеше бавно във водата, яхтата пъплеше плавно по повърхността, а на четвърт миля под нея плаваше голямата риба. Чайката напусна петното с водорасли и литна към корабчето. Тя закръжа над Томас Хъдсън, който стоеше вторачен на кормилото, после сви към друго петно с жълти водорасли.
— Опитай леко да я набереш! — посъветва Роджър момчето. — Щом я задържа, ще можеш и да я измъкнеш.
— Преден съвсем малко! — извика Еди към мостика.
Томас Хъдсън придвижи яхтата напред колкото се може по-плавно.
Дейвид вдигаше и вдигаше, ала прътът само се огъваше и шнурът се обтягаше. Беше толкова опънат, като че бе завързан за жива котва.
— Не се безпокой! — насърчи го Роджър. — По-късно ще я извлечеш. Иначе как си, Дейви?
— Чудо! — отговори момчето. — С тази препаска през гърба се чувствувам чудесно.
— Мислиш ли, че ще издържиш? — осведоми се Андрю.
— Млък! — разсърди се Дейвид. — Еди, ако обичаш малко водица.
— Къде я сложих? Май съм я разлял?
— Аз ще донеса — слезе Андрю.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Дейв? — запита Том. — Ще се кача на мостика, за да не преча тук.
— Благодаря, Том. Проклетницата с проклетница, защо не мога да я изтегля?
— Рибата е невероятно едра, Дейв — успокои го Роджър. — Не можеш я измъкна насила. Трябва да я водиш и да я принудиш да се предаде.
— Кажете ми какво да правя и аз ще го сторя, ако трябва и да умра. Имам вяра във вас.
— Не говори за смъртта — упрекна го Роджър. — Не обичам такива приказки.
— Не преувеличавам — оправда се момчето. — Говоря сериозно.
Том се качи при баща си на мостика. Двамата наблюдаваха Дейвид, наведен и обвързан с рибата. До него стоеше Роджър, а Еди крепеше стола. Андрю поднесе чашата до устата на брат си. Той отпи една глътка и я изплю.
— Полей малко вода на китките ми, Анди!
— Тате, смяташ ли, че ще се справи с рибата? — попита Том баща си много тихо.
— Рибата е ужасно голяма за него.
— Страхувам се за Дейв — призна синът. — Обичам го и не искам проклетата риба да го умори.
— Ни аз, ни Роджър, ни Еди искаме.
— Трябва да го наблюдаваме. Ако му прилошее, трябва мистър Дейвис или ти да измъкнете рибата.
— Още е далече от прилошаване.
— Не го познаваш, както го познаваме ние. Ще предпочете да умре, но да извлече рибата.
— Не се тревожи, Том.
— Не мога да не се тревожа. Само аз в нашето семейство се тревожа всякога. Надявам се, че с течение на времето ще се излекувам.
— Сега за сега няма основание за тревога.
— Ама, тате, как може момче като Дейвид да хване такава риба? Досега не е ловил нещо по-едро от риба-ветрило62 или сериола63.
— Рибата ще се умори. В устата й е забита въдица.
— Но тя е чудовищна. И Дейв е завързан за нея, както тя е завързана за него. Не мога просто да повярвам, че Дейвид я хвана, толкова странно ми се вижда. Бих предпочел да я бяхте уловили ти или мистър Дейвис.
— Дейв се справя великолепно.
Яхтата продължаваше да навлиза в открито море, но водната шир оставаше съвсем гладка. Сега се виждаха множество петна с гълфстриймни водорасли64, прегорели от слънцето, които се жълтееха в лилавосинята вода. От време на време бавно движещият се опънат бял шнур прорязваше някое петно, та Еди посягаше, за да разчисти водораслите, които увисваха по шнура. Когато Еди се навеждаше над комингса, за да издърпа жълтите водорасли и да ги изхвърли, Томас Хъдсън виждаше набръчкания му червеникавокафяв врат и старата филцова шапка.
— Всъщност — каза Еди на момчето — рибата влачи яхтата, Дейв. Но същевременно там в дълбочините се изтощава.
— Изтощава се, но и мен изтощава — забеляза Дейвид.
62
Едра тропическа риба (Istiophorus volador), чиято гръбна перка е силно развита и напомня ветрилото на ветроходна, а горната челюст е изтънена като шило. — Б.пр.
64
Маслиненозелени разклонени тропически водорасли (Sargassum bacciferum), имащи многобройни въздушни мехурчета като ягодки — Б.пр.