— Колко голяма била и как избягала тъкмо когато щял да я закачи с канджата. — Вярно е.
— Язък! Ако не беше пристигнал рейсовият кораб, нямаше да остана да пренасям лед и бакалия, щях да дойда с вас. Щях да скоча подир рибата, за да я хвана с канджата.
— Еди се хвърли.
— Това не ми каза — смънка прислужникът.
— Моля, налей ми още кафе, Джоузеф, и дай ми още една асимина65 — рече Томас Хъдсън. Чувствуваше се гладен, а и вятърът подсилваше апетита му. — Не донесе ли рейсовият кораб и бекон?
— Мисля, че имаме и бекон — отговори прислужникът. — Добре си похапвате таз заран.
— Замоли Еди да дойде!
— Еди отиде да му превържат окото.
— Какво му е на окото?
— Ударили го с юмрук.
Томас Хъдсън се десети за повода на сбиването.
— Другаде ударен ли е?
— Били са го яката — обясни Джоузеф. — Защото не му вярвали в разните барове. Никой няма да хване вяра на историята, дето я разправя. Много жалко.
— Къде се е бил?
— Навсякъде. Навсякъде, където не повярвали на приказките му. Сега никой повече не му вярва. Нощес хората заявяваха, че не му вярват, без дори да знаят за какво става дума, само и само за да го дразнят. Трябва да се е бил с всички побойници на острова. Довечера, толкова съм уверен, колкото че сега ви виждам да закусвате, ще дойдат нехранимайковци чак от Мидъл Кий, за да го предизвикат. Сега на строежа в Мидъл Кий се намират неколцина страхотни побойници.
— Ще бъде по-добре да го придружи мистър Дейвис — забеляза Томас Хъдсън.
— Уха! — грейна лицето на прислужника. — „Тая нощ ще падне голяма веселба.“
Томас Хъдсън изпи кафето, изяде изстудената асимина, върху която изстиска сока на един сладък лимон, и след това четири резена бекон, които донесе Джоузеф.
— Личи, че ви се услажда яденето — вметна прислужникът. — Драго ми е, като ви гледам с каква охота се храните.
— Аз изобщо си похапвам.
— Чат-пат.
Джоузеф наля още една чаша кафе и Томас Хъдсън я отнесе на писалищната си маса, защото искаше да отговори на двете писма, които възнамеряваше да изпрати с пощенския кораб.
— Прескочи до Еди и му кажи да приготви списъка на нещата, които трябва да поръчаме! — нареди той на прислужника. — Сетне донеси списъка, за да го прегледам! Има ли кафе за мистър Роджър?
— Той вече пи кафе.
Томас Хъдсън написа двете писма на работната си маса на горния етаж. Дойде Еди със списъка на продуктите за идната седмица, които трябваше да достави рейсовият кораб. Изглеждаше твърде зле. Лечението не беше облекчило окото му, устата и бузите бяха подпухнали. Подуто беше и едното му ухо. Разкъсаните устни бяха намазани с меркурохром, чийто ярък цвят придаваше по-скоро комичен вид на лицето му.
— Нощес се изложих — изфъфли Еди. — Смятам, че не съм пропуснал нищо в списъка, Том.
— Защо не се прибереш в къщи, за да си починеш, докато ти мине?
— В къщи се чувствувам още по-зле — обясни Еди. — Довечера ще си легна рано.
— Престани да се биеш заради рибата! — посъветва го Томас Хъдсън. — Безсмислено е!
— Ще ви послушам — процеди Еди през своите разцепени и подути устни, намазани с червен мехлем. — Очаквах, че истината ще възтържествува и правдата ще победи, но все по-нови и нови неверници смазваха истината и я тръшваха на задника й.
— Джоузеф каза, че си се бил с мнозина.
— Докато някой ме отведе у дома — призна Еди. — Май че беше Бени Добродушния. Той и стражарят не допуснаха да ме премажат от бой.
— Нима не си пребит?
— Бит съм, но не съм пребит. Поврага, трябваше да присъствувате на побоищата, Том!
— Радвам се, че не съм присъствувал. Опита ли се някой наистина да те пребие?
— Не допускам. Искаха само да ми докажат, че не съм прав. Но стражарят ми повярва.
— Нима?
— Да. Тон и Боби. Само те ми повярваха. Стражарят ги предупреди, че ще арестува всеки, който ме удари пръв. Отзарана ме пита дали е имало някой да посегне пръв на мене. Отговорих, че все аз пръв съм налитал на бой. Случи се лоша нощ за истината и правдата, Том. Съвсем лоша нощ.
— Сериозно ли искаш да сготвиш обеда?
— Защо да не искам? — отвърна Еди. — От рейсовия кораб получихме пържоли. Само крехчина. Трябва да ги видите. Смятам да сготвя и картофено пюре, пикантен сос и перуански бял боб. За салата ще имаме маруля и пресен грейпфрут. Момчетата обичат пай, а от консервираните къпинови малини, дето ни донесоха, ще стане чудесен пай. От рейсовия кораб взех и сладолед, за да гарнирам пая. Какво ще кажете? Иска ми се да поугоя нашия славен Дейвид.
— Какво възнамеряваше да правиш, когато скочи с канджата във водата?
— Възнамерявах да забия канджата точно под перката и тя щеше да умъртви рибата, щом се опъне въжето. После веднага щях да побягна, за да се прибера на яхтата.
65
Овощно дърво (Asiminia triloba), отглеждано в Южните Съединени щати, чийто продълговат жълтеникав месест плод е сладникав и има вкус на банан. — Б.пр.