— Да не сте прекалили?
— Ни на йота — увери Том. — Трябваше да видиш мистър Дейвис. С всяка чаша проличаваше разликата. Но само малко по малко.
— Какво пиеше той?
— Чай. Боби го наля в една бутилка от ром. Наля и една бутилка от джин с вода за Анди.
— Спорях с него. Но така, че да не могат да ме чуят другите. Мистър Боби също участвуваше в комедията, с тази разлика, че се черпеше с истинско питие.
— Ще бъде по-добре да слезем в бара — предложи Дейвид. — Преди мистър Боби да е препил. Как се чувствува мистър Дейвис?
— Великолепно. Той е голям, много голям артист, Дейв.
— Къде е Анди?
— Долу. Упражнява се пред огледалото.
— Ще дойде ли и Еди?
— И Еди, и Джоузеф ще дойдат.
— Кой знае дали ще запомнят ролите си.
— Те имат само по една реплика.
— Еди ще запомни репликата си, но не зная как ще се оправи Джоузеф.
— Ще повтаря чисто и просто подир Еди.
— Предупреден ли е стражарят?
— Предупреден е.
— Колко души са пътниците от яхтата?
— Седмина с две момичета. Едното е миловидно, другото — приказно. То вече съжалява мистър Дейвис.
— Знаменито! — възкликна Дейвид. — Да вървим.
— Как ще слезеш до бара? — запита Том.
— Аз ще го нося — каза Томас Хъдсън.
— Моля, тате, нека обуя обуща с въжени подметки — замоли момчето. — Ще сложа еспадрилите на Томи. Ще стъпвам на външната страна на ходилата, за да не ме болят, и ще се справя.
— Чудесно. Тогава можем да тръгваме. Къде е Роджър?
— Реши да се почерпи на бърза ръка с Еди в името на изкуството — обясни Том. — Твърде дълго се налива с чай, тате.
Навън вятърът продължаваше да духа бясно, когато дружината влезе в „Понсе де Леон“. Пътниците от яхтата седяха пред бара и пиеха ромов суизъл67. Бяха приятни хора, обгорели от слънцето и облечени в бяло. Държаха се вежливо и сториха място на новодошлите. Двама мъже и първата девойка заемаха единия край до монетния автомат, трима мъже и втората девойка се намираха в другия край до вратата. Хубавото момиче седеше при автомата, ала и другото момиче беше страшно сладко. Роджър, Томас Хъдсън и момчетата се залепиха право за бара. Дейвид не се опита дори да куцука. Мистър Боби изгледа Роджър и изръмжа:
— Пак ли се върна?
Роджър кимна безнадеждно и Боби сложи отпреде му на бара бутилка ром и чаша.
Роджър присегна, без да каже дума.
— А ти, Хъдсън, ще пиеш ли? — запита Боби.
Лицето му изразяваше назидателна строгост. Томас Хъдсън кимна.
— Трябва да престанеш! — смъмри го Боби. — Всяко нещо си има мярка!
— Само малко ромец, Боби.
— От оня, дето той ли пие?
— Не. „Бакарди“.
Мистър Боби наля една чаша и я подаде на Томас Хъдсън.
— Вземи! Въпреки че не би трябвало да ти давам.
Томас Хъдсън изпи чашата на един дъх. Питието го сгря и настрои.
— Още една — помоли Томас Хъдсън.
— След двайсет минути, Хъдсън! — отсече Боби. Той погледна часовника зад гърба си.
Сега пътниците от яхтата проявиха сдържан интерес към новодошлите.
— Какво ще пиеш, барба? — обърна се мистър Боби към Дейвид.
— Дяволски добре знаеш, че вече не къркам! — тросна се момчето.
— Откога?
— От снощи. Дяволски добре знаеш!
— И таз добра! — рече мистър Боби, като гаврътна една чаша на бърза ръка. — Да не седна да зяпам в устата всички проклети бараби? Едно само искам: да ми махнете от главата тоя Хъдсън, когато имам порядъчни клиенти.
— Аз си пия тихомълком — защити се Томас Хъдсън.
— Ти ще сториш по-добре да престанеш!
Мистър Боби запуши бутилката пред Роджър и я прибра на рафта.
Том кимна ободрително и прошепна нещо на Роджър. Роджър отпусна глава в ръцете си. Сетне я вдигна и посочи бутилката. Том заклати глава. Боби взе бутилката, отпуши я и я постави пред Роджър.
— Пий, дорде пукнеш! — сопна се той. — Няма да си развалям съня заради тебе я!
Сега двете групи наблюдаваха твърде внимателно, но все още вежливо. Продължаваха да зяпат, ала сдържано и благоприличие.
Тогава Роджър се обади за пръв път.
— Дай на това плъхче да кръкне нещо! — нареди той на Боби.
— Какво ще пиеш, рожбо? — запита мистър Боби.
— Джин — отговори Анди.
Томас Хъдсън се стараеше да не наблюдава пътниците, обаче можеше да почувствува реакцията им.
Боби сложи пред Анди бутилка и чаша. Анди си наля чашата догоре и я вдигна към Боби.
— За ваше здраве, мистър Боби! Първата за днес!
— Пий тогава! — насърчи го Боби. — Днес позакъсня.
— Тате му прибра парите — обясни Дейвид. — Ония, дето мама му прати за рождения ден.
Том се втренчи в лицето на баща си и заплака. Той се напрягаше да не се разридае, ала правеше тягостно впечатление и плачът му не беше пресилен.
67
Коктейл, приготвен от ром, битер, захар и парченца лед, които се бъркат със специална клечка (суизъл) — Б.пр.