Никой не проговори, докато не се обади Анди.
— Още един джин моля, мистър Боби.
— Налей си сам — отговори Боби. — Клето, нещастно дете. — После се обърна към Томас Хъдсън. — Хъдсън, изпий още едно и се пръждосвай!
— Щом кротувам, мога да остана.
— Познавам си стоката. Няма да кротуваш дълго! — каза Боби заядливо.
Роджър посочи бутилката и Том се вкопчи в ръкава му. Беше овладял сълзите си и проявяваше самопожертвувателна сърцатост.
— Мистър Дейвис — замоли той, — не бива да пиете!
Роджър не отговори, а Боби сложи бутилката отново пред него.
— Мистър Дейвис, трябва да пишете довечера! — настоя Том. — Обещахте ми да пишете довечера.
— За какво мислиш, че пия? — отвърна Роджър.
— Но, мистър Дейвис, вие не пиехте толкова много, когато записахте „Бурята“.
— Защо не престанеш! — упрекна го Роджър.
Том се държеше търпеливо, храбро, себеотдайно.
— Ще престана, мистър Дейвис. Обаждам се само защото ме замолихте. Не е ли време да се прибираме?
— Ти си душичка, Том — разнежи се Роджър. — Но ще останем тук.
— Дълго ли ще стоим тук, мистър Дейвис?
— До края на света.
— Не бива, мистър Дейвис — противопостави се Том. — В никакъв случай. Сам знаете, че ако продължавате така, ще изгубите зрението си и няма да можете да пишете.
— Ще диктувам — успокои го Роджър. — Като Милтън68.
— Зная, че диктувате великолепно — отвърна Том. — Но тая сутрин, когато мис Фелпс се опита да препише продиктуваното, записът съдържаше предимно музика.
— Пиша опера — обясни Роджър.
— Зная, че пишете чудесна опера, мистър Дейвис. Но не забравяйте, че най-напред трябва да довършите романа. Срещу него получихте голям аванс.
— Довърши го ти! — отговори Роджър. — Знаеш вече фабулата.
— Зная фабулата, мистър Дейвис, и тя е увлекателна, но се среща същата онази девойка, която умира в предишната книга, а това може да обърка читателите.
— И Дюма е вършил същото.
— Не му досаждай! — намеси се Томас Хъдсън. — Как ще може да пише, когато ти непрекъснато му досаждаш!
— Мистър Дейвис, не бихте ли могли да си намерите една действително добра секретарка, която би писала вместо вас? Чувал съм, че романистите вършели това.
— Не. Ще струва много скъпо.
— Искаш ли да ти помогна, Роджър? — обади се Томас Хъдсън.
— Искам. Можеш да илюстрираш книгата.
— Ще бъде чудесно! — възкликна Том. — Тате, наистина ли ще я илюстрираш?
— Ще я илюстрирам някой ден — обеща бащата.
— Направи рисунките като Микеланджело с главата надолу — каза Роджър. — И да бъдат достатъчно едри, за да може крал Джордж да ги разглежда без очила.
— Ще я илюстрираш ли, тате? — намеси се Дейвид.
— Да.
— Браво! — възхити се Дейвид. — Това е първата разумна приказка, която чувам.
— Няма ли да бъде много трудно, тате?
— Поврага, не! Вероятно ще бъде много просто. Коя е момата?
— Онази девойка, която мистър Дейвис винаги описва.
— Ще я нарисувам за половин ден — зарече се Томас Хъдсън.
— Нарисувай я с главата надолу! — каза Роджър.
— Не говори безсмислици! — упрекна го Томас Хъдсън.
— Мистър Боби, мога ли да получа още една глътчица? — запита Анди.
— Колко чаши изпи вече? — осведоми се Боби.
— Само две.
— Карай тогава! — съгласи се Боби и му подаде бутилката. — Слушай, Хъдсън, кога ще махнеш тая картина оттук?
— Не се ли явиха купувачи?
— Не — отвърна Боби. — Само заема място. Пък и дяволски ми действува на нервите. Искам да я махнеш оттук.
— Извинявайте — обърна се един от мъжете на яхтата към Роджър, — тази картина за продан ли е?
— Кой ви говори на вас? — погледна го Роджър.
— Никой — каза мъжът. — Вие сте Роджър Дейвис, нали?
— Дяволски прав сте. Аз съм Роджър Дейвис.
— Ако приятелят ви е нарисувал тази картина и тя е за продан, бих желал да поговоря с него за цената — обясни мъжът. Сетне продължи: — Вие сте Томас Хъдсън, нали?
— Да, името ми е Хъдсън.
— Платното продава ли се?
— Не! — отсече Томас Хъдсън. — Съжалявам.
— Но барманът каза…
— Смахнат е — отговори Томас Хъдсън. — Ужасен добряк е, но е смахнат.
— Мистър Боби, мога ли да получа още един джин? — попита много вежливо Анди.
— Разбира се, малко човече — съгласи се Боби и му наля. — Знаеш ли какво би трябвало да направят? Би трябвало да поставят очарователното ти личице, пращящо от здраве, върху етикета на тия бутилки за джин, вместо тия идиотски гроздове с хвойнови шишарки. Хъдсън, защо не нарисуваш един свестен етикет за джин, в който ще предадеш детския чар на лицето на Анди.
68