Томас Хъдсън продължи да работи.
Роджър превързваше краката на Дейвид, когато тя се зададе, вървейки по плажа. Беше боса и по бански костюм, над който имаше пола от същия плат. Носеше плажна чанта. На Томас Хъдсън му стана приятно, когато видя, че краката й са толкова хубави, колкото и лицето и гърдите, които беше забелязал под пуловера. Имаше хубави ръце и цялата беше обгоряла. Не носеше грим, освен на устните, устата й беше хубава и той би желал да я зърне без червило.
— Здравейте! — поздрави тя. — Закъснях ли?
— Не — отговори Роджър. — Влизахме да плуваме, но аз пак ще вляза.
Роджър беше изнесъл стола до края на плажа и Томас Хъдсън видя как тя се наведе над краката на Дейвид и забеляза извитите нагоре къдрици на тила й, когато тежестта на косата падна напред. Къдриците се откроиха сребристи на слънцето върху кафявата основа на кожата.
— Какво си пострадал? — полюбопитствува тя. — Бедните крачета!
— Протрих ги, когато изтеглях една риба — обясни момчето.
— Колко голяма беше?
— Не зная. Изплъзна се.
— Ужасно много съжалявам.
— Минала работа. Никой вече не се сеща за нея.
— Уместно ли е да плуваш с такива крака?
Роджър мажеше наранените места с меркурохром. Раните изглеждаха добре и чисти, но месото беше малко набъбнало от солената вода.
— Еди каза, че плуването ще помогне.
— Кой е Еди?
— Готвачът ни.
— Готвачът ви същевременно и лекар ли ви е?
— Той разбира от тия неща — обясни Дейвид. — Мистър Дейвис също каза, че мога да плувам.
— Какво друго казва мистър Дейвис? — обърна се девойката към Роджър.
— Каза, че се радва да ви види.
— Много мило. Лудуваха ли момчетата нощес?
— Не особено — отговори Роджър. — Играхме покер, после аз четох и си легнах.
— Кой спечели на покера?
— Анди и Еди — каза Дейвид. — Вие какво правихте?
— Играхме табла.
— Спахте ли добре? — осведоми се Роджър.
— Да. А вие?
— Чудесно — отвърна той.
— От нас само Томи играе табла — обясни Дейвид. — Научи го оня хубостник, който се оказа педераст.
— Нима? Каква неприятна история!
— Начинът, по който я разправя Томи, не я прави чак толкова неприятна. Не се е случило нищо лошо.
— Намирам, че педерастите са ужасно неприятни — призна девойката. — Горките хора!
— Историята все пак е твърде забавна — продължи Дейвид. — Защото оня хубостник, който научи Томи да играе табла, се запретнал да му обяснява какво представляват педерастите и да разказва за старите гърци, за Дамон70 и Финтий, за Давид и Йонатан71. Сещате се по такъв начин, както в училище обясняват за рибите, хайвера им или за пчеличките, които оплождат цветния прашец, и така нататък. А Томи го запитал дали е чел една книга от Жид. Как се казваше, мистър Дейвис? Не „Коридон“. Другата? С Оскар Уайлд?
— „Si le grain ne meurt72“ — отговори Роджър.
— Това е твърде безнравствена книга, която Томи отнесъл в училище, за да я чете на момчетата. Естествено, те не я разбирали на френски, но Томи я превеждал. Много части от нея са убийствено скучни, но става твърде безнравствена, когато мистър Жид отива в Африка.
— Чела съм я — каза девойката.
— Отлично! — възкликна Дейвид. — Сещате се тогава какво имам предвид. И ето, хубостникът, който научи Томи да играе табла и се оказа педераст, се смаял ужасно, когато Томи му заговорил за тая книга, ала същевременно бил облекчен, защото вече можел да прескочи разните обяснения за пчеличките и цветенцата и рекъл: „Радвам се много, че си запознат“ или нещо подобно, а Томи му отговорил точно с тези думи, запомнил съм ги хубаво: „Мистър Едуардс, изпитвам само академичен интерес към хомосексуализма. Благодаря ви много, задето ме научихте да играя табла, и позволете ми да ви кажа сбогом!“ По онова време Томи имаше превъзходни обноски — добави Дейвид. — Тъкмо се беше завърнал от Франция, където беше живял с татко, и се отличаваше с изтънчени обноски.
— И ти ли си живял във Франция?
— Ние всички сме живели във Франция, кой повече, кой по-малко. Но само Томи помни подробности. Изобщо Томи има най-добра памет. И много вярна. А вие, живели ли сте във Франция?
— Дълго време.
— Там ли сте учили?
— Да. В околностите на Париж.
— Почакайте, докато дойде Том — каза Дейвид. — Той познава Париж и околностите му така, както аз познавам тук рифа. Или плитчините. Кой знае дори дали ги познавам толкова добре, колкото Томи познава Париж.
Сега девойката седеше в сянката на верандата и наблюдаваше как белият пясък се стича между пръстите на краката й.
— Разкажи ми за рифа и плитчините — замоли тя.
70
Дамон бил осъден от сиракузкия тиран Дионисий на смърт, но се налагало да замине за странство във връзка с неотложна работа. Тогава се самопредложил за заложник приятелят му Финтий. Когато Дамон наистина се върнал, трогнатият от приятелската им вярност тиран опростил живота на Дамон. — Б.пр.
71
Син на библейския цар Савл и приятел на Давид, който убил с прашка великана Голиат — Б.пр.
72
Мемоари на Жид (изд. 1920 г.), където между другото описва как след много строго протестантско възпитание Жид опознава през 1893 г. плътската любов в алжирския град Бискра, а на следната година се увлича по хомосексуализма, порок, от който не успява да го излекува и бракът с братовчедката му Мадлен Рондо. Там се говори и за срещите на Жид с Оскар Уайлд включително и в алжирския град Блида през 1895 г. — Б.пр.