— Ще бъде по-добре да ви ги покажа — предложи Дейвид. — Ще ви откарам с лодка до плитчините и ще ловим риба под водата, ако искате. Това е единственият начин да опознаете рифа.
— Ще дойда с удоволствие.
— Кои са на яхтата? — запита Роджър.
— Хора. Няма да ви харесат. Изглеждаха много мили.
— Държите ли да говорим за тях?
— Не.
— Сблъскахте се вече с упорития. Той е и най-богатият, ала и най-досадният. Не можем ли да не се занимаваме с тях? До един са добри, и чудесни, и убийствено скучни.
Зададе се Том, следван от Андрю. Бяха плували в долния край на плажа и щом, излизайки от морето, съзряха девойката до стола на Дейвид, припнаха по твърдия пясък. Андрю изостана запъхтян.
— Не можеш ли да ме изчакаш! — разсърди се той.
— Извинявай, Анди! — рече Том. — Добро утро! — поздрави той. — Доста ви чакахме, и накрая влязохме в морето.
— Прощавайте, задето закъснях.
— Не сте закъснели. Ние всички пак ще влезем да се къпем.
— Аз ще остана — заяви Дейвид. — Влезте вие сега. Май се поувлякох в приказките.
— Не трябва да се плашите от насрещното подводно течение — успокои Том девойката. — Дъното има постепенен продължителен наклон.
— Ами акулите и баракудите73?
— Акулите идват само нощем — обясни Роджър. — А баракудите никога не ни безпокоят. Могат да се блъснат в човек само ако водата е много мътна или тинеста.
— Ако видят, че нещо блести и не знаят какво е, могат да се нахвърлят — додаде Дейвид. — Иначе не нападат хора в бистра вода. Когато плуваме, почти винаги наоколо ни има баракуди.
— Можете да забележите как се стрелкат над пясъка покрай вас — намеси се Том. — Те са много любопитни. Но всякога избягват човека.
— Ако сте хванали риба под водата — обади се Дейвид — и сте я нанизали на тел или я държите в мрежа, баракудите се втурват подир рибата и могат да ви блъснат случайно, защото са много устремни.
— Или ако плувате сред ято кефали или голямо стадо сардина — продължи Том, — баракудите могат да се ударят във вас, когато се врязват в стадото.
— Ще плувате между Томи и мене — предложи Анди. — Така нищо няма да ви се случи.
Вълните се разбиваха с грохот в плажа. Брегобегачите и пръстеновидните дъждосвирци подтичваха припряно по твърдия влажен пясък, щом водата се оттегляше, преди да се е стоварила нова вълна.
— Мислите ли, че е уместно да плуваме при толкова бурно море и лоша видимост?
— Разбира се — рече Дейвид. — Само ще внимавате къде стъпвате, преди да се отпуснете да плувате. Във всеки случай, много е бурно, за да се е сврял в пясъка някой дазиатис74.
— Мистър Дейвис и аз ще ви пазим — успокои я Том.
— Аз ще ви пазя — обади се Анди.
— Ако се блъснете в някаква риба в прибоя, вероятно ще са малки помпано75 — продължи Дейвид. — Те идват при прилив, за да се хранят с водни бълхи. Във водата са страшно красиви, при това са любопитни и дружелюбни.
— Имам чувството, че ще плувам в аквариум — засмя се девойката.
— Анди ще ви научи как да изпускате въздуха от дробовете, за да се задържите на дълбочина — допълни Дейвид. — А Том ще ви покаже как да се пазите от мурените.
— Недей я плаши, Дейв! — упрекна го Том. — Не сме световни шампиони на подводния риболов като тебе. Ама тъкмо защото е цар под водата, мис Бруус…
— Одри!
— Одри — поправи се Том и замлъкна.
— Какво искаше да ми кажеш, Томи?
— Не помня — смънка Том. — Я да влезем да поплуваме.
Томас Хъдсън поработи още известно време. Сетне слезе, седна до Дейвид и заследи четиримата в прибоя. Девойката плуваше без шапка, тя плуваше и се гмуркаше с гъвкавостта на тюлен. Като плувец отстъпваше на Роджър само по физическа сила. Когато къпещите се излязоха на плажа и се запътиха към къщата по твърдия пясък, мократа й коса висеше назад, опъната от челото, и очертаваше истинската форма на главата й. Томас Хъдсън си каза, че никога не е виждал по-красиво лице и по-изящно тяло. Освен едно лице и едно тяло. Освен най-красивото лице и най-изящното тяло. „Не мисли за тях! — упрекна се той. — Любувай се само на тая девойка и радвай се, че е тук!“
— Как беше? — запита я Томас Хъдсън.
— Прелестно — усмихна му се тя, сетне се обърна към Дейвид. — Изобщо не видях никакви риби.
— Едва ли бихте ги видели в такъв разпенен прибой — обясни Дейвид. — Освен ако се блъснете в тях.
Девойката седна на пясъка и сключи ръце около колената. Косата й висеше мокра на раменете; двете момчета се настаниха до гостенката. Роджър легна на пясъка срещу нея и опря чело в скръстените си ръце. Томас Хъдсън отвори вратата с жалузи и се качи на верандата, за да рисува. Стори му се, че така ще бъде най-добре за него.
73
Едра тропическа риба Sphyraena barracuda от подразреда морски щуки, достигащи 2 м. дължина. На Бахамските острови са известни случаи, когато баракудите нападат къпещи се. — Б.пр.
74
Тропически скат (Dasyatis sabino) с плоско тяло и дълга тънка опашка с остър отровен шип. — Б.пр.
75
Испанско и английско название на тропическа риба Trachinatas corolinus с вкусно месо, достигаща до 45 см. дължина. — Б.пр.