Долу на пясъка, където Томас Хъдсън повече не наблюдаваше дружината, девойката се загледа в Роджър.
— Тъжен ли сте? — полюбопитствува тя.
— Не.
— Замислен?
— Може би малко. Не зная.
— В ден като днешния не заслужава изобщо да се мисли.
— Съгласен съм. Няма да мисля. Мога ли да наблюдавам вълните?
— Вълните са волни.
— Искате ли да влезем още веднъж?
— По-късно.
— Кой ви е учил да плувате?
— Вие.
Роджър повдигна глава и се взря.
— Не си ли спомняте плажа на Кап д’Антиб? Малкия плаж. Не Илен Рок76. Наблюдавах ви как скачате в морето при Илен Рок.
— За какъв дявол сте дошли тук и как е истинското ви име?
— Дойдох да ви видя — отвърна тя. — И предполагам, че името ми е Одри Бруус.
— Да си ходим ли, мистър Дейвис? — попита Том.
Роджър не му отговори.
— Как е истинското ви име?
— Наричах се Одри Рейбърн.
— И защо дойдохте да ме видите?
— Защото исках. Сгрешила ли съм?
— Май че не — каза Роджър. — Кой ви съобщи, че съм тук?
— Един отвратителен мъж, с когото се срещнах на един прием в Ню Йорк. Сбили сте се с него тук. Разправяше, че сте станали бараба.
— Здравата го избарабих! — процеди Роджър, гледайки към морето.
— Разправяше още куп нелепости. Ни една особено ласкава.
— С кого бяхте в Антиб?
— С мама и Дик Рейбърн. Сега спомняте ли си?
Роджър седна и я изгледа. После се приближи до девойката, прегърна я и я целуна.
— Да пукна, ако те познаех! — възкликна той.
— Имах ли право да дойда? — запита тя.
— Сладка хлапачка! — разнежи се Роджър. — Ти ли си наистина?
— Трябва ли да го доказвам? Не ми ли вярвате?
— Не помня никакви тайни белези.
— Сега харесвате ли ме?
— Сега те обичам.
— Не можеше да очаквате вечно да приличам на жребче. Спомняте ли си, когато ми казахте в Отьой, че съм приличала на жребче, и аз се разплаках?
— Това беше комплимент. Казах ти, че приличаш на жребче от Тениел77 в „Алиса в страната на чудесата“.
— А пък аз се разплаках.
— Мистър Дейвис — обади се Анди — и Одри, ние момчетата ще отидем за кока-кола. Искате ли да ви донесем и на вас?
— Аз не искам, Анди. А ти, малката?
— Аз искам.
— Ела, Дейв!
— Няма да дойда. Искам да слушам!
— Понякога си страшен ръб! — ухапа го Том.
— Донесете и на мене една кока-кола! — заръча Дейвид. — Продължавайте, мистър Дейвис. Все едно, че ме няма.
— Ти не ни пречиш, Дейв — каза девойката.
— Но къде отиде и защо си Одри Бруус?
— Историята е малко сложна.
— Допускам, че е сложна.
— Накрая майка ми се омъжи за един човек по име Бруус.
— Познавах го.
— На мене ми харесваше.
— Нямам мнение. Но защо си Одри?
— Това е второто ми кръстно име. Избрах го, защото не харесвах името на майка си.
— А аз не харесвах майка ти.
— И аз не я харесвах. Харесвах Дик Рейбърн и харесвах Бил Бруус, а бях влюбена в тебе и бях влюбена в Томас Хъдсън. Той също не ме позна, нали?
— Не зная. Той е особен и не би се издал. Според него все пак приличаш на майката на Томи.
— Бих желала наистина да й приличам.
— Дяволски много й приличаш.
— Наистина й приличаш — намеси се Дейвид. — Поне дотолкова разбирам. Извинявай, Одри. Би трябвало да си трая и да се махна.
— Не си била влюбена в мене, нито си била влюбена в Том.
— Наистина. Бях влюбена. Ти не можеш да знаеш.
— Къде е майка ти сега?
— Омъжи се за един човек по име Джефри Таунзенд и живее в Лондон.
— Продължава ли да взема наркотици?
— Естествено. И още е красива.
— Наистина ли?
— Да. Наистина е красива. Това не е плод на дъщино благоговение.
— Навремето проявяваше голямо дъщино благоговение.
— Да, проявявах. Молех се за всички. От всичко се разстройвах. Всеки първи петък от месеца постех за мама: дано божието милосърдие я озари и я дари с блажена кончина. Нямате представа, Роджър, как съм се молила и за вас.
— Бих желал молитвите ти да ми бяха помогнали малко повече — пошегува се Роджър.
— И аз бих желала.
— Нямаш право да твърдиш това, Одри. Не можеш да знаеш кога молитвите ще помогнат — обади се Дейвид. — Не искам да кажа, че мистър Дейвис се нуждае от молитви. Имам предвид молитвите изобщо.
— Благодаря, Дейв — рече Роджър. — Какво стана с Бруус?
— Умря. Не помните ли?
— Не. Помня, че почина Дик Рейбърн.
— Има си хас да не помните!
— Да, помня.
Върнаха се Том и Андрю с бутилки кока-кола и Андрю подаде по едно изстудено шише на девойката и на Дейвид.
76
Светското летовище Антиб на Лазурния бряг във Франция завършва с живописен нос, Кап д’Антиб, където се намира една от големите му забележителности: вила „Илен Рок“ (обърнатото женско име „Корнели“) с тераси и градини с екзотични растения, стръмни скали, пещери и тесни заливчета. — Б.пр.
77