13
Те прекараха приказно последните няколко дни. Забавляваха се така, както се бяха забавлявали досега, без да се поддават на тъгата от предстоящата раздяла. Яхтата си замина. Одри си нае стая в „Понсе де Леон“. Всъщност живееше в къщата, като спеше на походно легло в спалната веранда в отдалечения край на къщата и ползуваше гостната.
Тя не спомена нищо за любовта си към Роджър. Единственото, което Роджър сподели с Томас Хъдсън за нея, беше:
— Омъжила се за някакъв дръвник.
— Да не искаш да те чака тебе цял живот?
— Все пак е дръвник.
— Те всички са дръвници, а се оказва, че имат и привлекателна страна.
— Богат е.
— Вероятно тази е привлекателната му страна — забеляза Томас Хъдсън. — Те всички се омъжват за някакъв дръвник, който винаги има някаква потресно привлекателна страна.
— Прав си — съгласи се Роджър. — По-добре да не ровим.
— Ще се заловиш ли с книгата?
— Ще се заловя. Тя настоява да я напиша.
— Затова ли ще се заловиш?
— Сипи му пепел, Том! — каза Роджър.
— Искаш ли да ползуваш къщата в Куба? Тя е нищо и никаква, но поне ще живееш далече от хората.
— Не, искам да отида на запад.
— В Калифорния?
— Не в Калифорния. Мога ли да остана в ранчото за известно време?
— Запазил съм само колибата на отвъдния бряг. Другото дадох под наем.
— Ще бъде чудесно.
Девойката и Роджър се разхождаха продължително по плажа, плуваха двамата или заедно с момчетата. Братята отидоха на лов за албула и отведоха Одри на рифа, за да ловят риба под водата. Томас Хъдсън работеше упорито и през цялото време, докато рисуваше, а синовете му бяха в плитчините, предвкусваше удоволствието от предстоящото им завръщане и дружната вечеря или дружния обед. Безпокоеше се, когато ходеха на подводен риболов, ала знаеше, че Роджър и Еди ще ги предпазят от увлечения. Веднъж всички излязоха за цял ден да ловят риба с въдици в края на плитчините при най-далечния фар. Улучиха великолепно време и наловиха паламуд, корифена79 и три едри акантоцибиума80. Томас Хъдсън нарисува единия акантоцибиум с необикновената му сплескана глава и ивиците по дългото му устремно тяло за Анди, който хвана най-едрия акантоцибиум. Нарисува го на фона на големия фар, издигнат върху паякоподобните му крака, летните облаци и зеленикавата вода на плитчините.
После един ден старият водосамолет се завъртя над къщата и кацна в залива. Трите момчета отидоха с лодка до самолета, а Джоузеф пренесе с друга лодка куфарите им.
Том каза:
— Довиждане, тате! Изкарахме вълшебно лято.
Дейвид му пригласи:
— Довиждане, тате! Прекарахме чудесно. Не се тревожи за нищо. Ще внимаваме.
Андрю додаде:
— Довиждане, тате! Благодаря за приказното лято и за пътуването до Париж.
Момчетата се качиха в кабината и от вратата замахаха с ръка на Одри, която стоеше на кея, като същевременно се провикнаха:
— Довиждане! Довиждане, Одри!
Роджър им помогна да се наместят. Те се сбогуваха.
— Довиждане, мистър Дейвис! Довиждане, тате!
После като се понесоха над водата, извикаха много силно:
— Довиждане, Одри!
Вратата се затвори и заключи. Братята прилепиха лица до стъклото на прозорчетата, които се заляха с вода, щом забръмчаха старите кафени мелници на самолета. Томас Хъдсън се отдръпна от водните пръски, старата грозна машина набра скорост и се издигна в лекия ветрец, завъртя се веднъж над къщата, и грозна и бавна, пое прав неизменен курс през Гълфстрийма.
Томас Хъдсън знаеше, че Роджър и Одри също се канят да заминат, и тъй като рейсовият кораб щеше да пристигне на следния ден, запита Роджър кога тръгват.
— Утре, драги ма Том.
— С Уилсън ли?
— Да, помолих го да се върне.
— Точно това исках да узная, за да мога да направя поръчките си на рейсовия кораб.
А на другия ден и те заминаха с водосамолета. Томас Хъдсън целуна девойката за сбогом и тя също го целуна. Беше се разплакала, когато заминаха момчетата, разплака се и сега, като се притисна силно в него.
— Грижи се добре за Роджър и за себе си!
— Ще се постарая. Беше ужасно добър към нас, Том.
— Глупости.
— Ще ти пиша — обеща Роджър. — Имаш ли някаква поръчка за там?
— Забавлявайте се добре. Можеш да ми съобщиш как стоят там работите.
— Ще ти съобщя. И тя ще ти пише.
79
Тропическа риба (Coryphaenahippurus), достигаща до 1 м. дължина и 20 кг тегло. Заради златистата си окраска се нарича още „дорада“ или „златна скумрия“. Английското й име „долфин“ е станало причина в другите български преводи на Хемингуей да бъде преведена с „делфин“. — Б.пр.
80
Тропическа риба (Aconthocybium petus) с тъмносин цвят, срещаща се във водите на Антилите и край Флорида. — Б.пр.