С години беше опазвал абсолютното правило да не пие нощем и никога да не пие, преди да е свършил работата си, освен в почивни дни. Ала сега, когато се събуди през нощта, почувствува простото щастие да наруши навиците си. Това беше първото връщане към чисто животинското щастие или способност за щастие, което изпитваше, откакто беше получил радиограмата.
„«Дъ Ню Йоркър» е много добър — каза си. — И очевидно е списание, което можеш да четеш на четвъртия ден, след като се е случило дадено събитие. Не в първия, нито във втория, нито в третия ден. А в четвъртия.“
След „Дъ Ню Йоркър“ той прочете „Дъ Ринг“, а сетне всичко, което заслужаваше да бъде прочетено в „Ди Атлантик Монсли“, и дори част от онова, което не заслужаваше да се чете. Тогава си приготви трето питие и зачете „Харпърз Магазин“. „Виждаш ли, че ти мина!“ — увери сам себе си.
Втора част
Куба
1
След като всички си отидоха, той остана да лежи на рогозката и се вслуша във вятъра. Духаше свеж северозападен вятър. Той постла на пода одеяла, натрупа възглавници, за да се облегне в гърба на креслото, което постави до крака на масата в дневната, сложи си шапка с дълга козирка, за да пази сянка на очите му, и се зае да прегледа кореспонденцията си на добрата светлина от голямата нощна лампа, поставена на масата. Котката лежеше на гърдите му и той придърпа едно леко одеяло върху нея и върху себе си, отвори писмата и ги зачете, като пиеше уиски с вода от чаша, която поставяше на пода между две глътки. Намираше чашата с опипване, когато му потрябваше.
Котката предеше, ала той не я чуваше, защото тя мъркаше тихо. В едната ръка държеше писмо, а с пръста на другата галеше гушата на котката.
— Имаш гърлен микрофон, Бойз — каза той. — Обичаш ли ме?
Котката задращи нежно с нокти по гърдите му, като едва закачваше преждата на дебелия син пуловер с висока яка, и мъжът почувствува дългата, гальовно изтегната тежест на животното и мъркането му под пръстите си.
— Тя е фльорца, Бойз! — прошепна той на котката и отвори ново писмо.
Котката пъхна глава под брадичката на мъжа и почна да се гали.
— Ще ти изподерат очите, Бойз! — рече мъжът и погали главата на животното с небръснатата си брада. — Жените хич не ги обичат. Срамота е, че не пиеш, Бой. Иначе те бива кажи-речи за всичко друго.
Първоначално котката беше наречена по името на крайцера „Бойз“, ала отдавна мъжът й викаше за по-късо „Бой“.
Той прочете второто писмо, без да прави забележки, сетне посегна и отпи от чашата с уиски и вода.
— М-да — провлече мъжът. — Доникъде няма да я докараме. Слушай какво ще ти кажа, Бой. Ти ще прочетеш писмата, а аз ще лежа на гърдите ти и ще преда. Съгласна ли си?
Котката вдигна глава, за да я трие в брадата на мъжа, а той я погали, като прекара четинестата си брада между ушите на животното и продължи по тила до лопатките. Същевременно отвори третото писмо.
— Разтревожи ли се за нас, когато се надигна бурята, Бойз? — запита той. — Иска ми се да беше ни видяла, когато влизахме в протока на пристанището, докато вълните се разбиваха в Моро82. Щеше да се изплашиш яката, Бой. Прибрахме се в дяволски бясно и гадно море, летейки по гребена на вълните като адски акваплан.
Котката се изтегна със задоволство, дишайки в ритъм с човека. „Тя е едра, дълга и гальовна котка — помисли си мъжът, — и слаба от прекален нощен лов.“
— Свърши ли нещо полезно, докато ме нямаше, Бой? — мъжът сложи писмото на пода и взе да милва животното под одеялото. — Има ли добра слука?
Котката се изви настрани и подложи корема си, за да я погали така, както по времето, когато беше котенце, и когато той беше щастлив. Мъжът я обви с ръце и я притисна до гърдите си, докато едрата котка продължаваше да лежи настрани, завряла глава под брадата му. Под натиска на ръцете му, тя се обърна внезапно и се просна на гърдите му с нокти, забити в пуловера, и плътно прилепнало тяло. Сега не мъркаше.
— Съжалявам, Бой — каза мъжът. — Страшно съжалявам. Чакай да прочета това друго проклето писмо. Нищо не можем да направим, нали?
Котката лежеше отгоре му, отпусната, притихнала, унесена. Мъжът я погали и прочете писмото.
— Бъди спокойна, Бой — продължи той. — Няма никакъв изход. Ако намеря някакъв изход, ще ти съобщя.
Когато свърши третото и най-дълго писмо, голямата котка с черна и бяла козина спеше. Беше заела положението на сфинкс, но бе отпуснала глава върху гърдите на мъжа.
— Ужасно се радвам — каза си той. — Ще трябва да се съблека, да се изкъпя и да си легна в леглото. Няма обаче топла вода, затова тая нощ няма да спя в леглото. Прекалено съм възбуден от клатенето. Няма да се задържа в леглото. Кой знае дали ще заспя и тук с това сладко животинче на гърдите.
82
Издигнат през XVIII в. замък, защищаващ входа на пристанището в Хавана, и построен по-късно едноименен фар. — Б.пр.