— Бой — прошепна той, — ще те отместя, за да мога да легна настрани.
Той отмести тежкото отпуснато тяло на котката, която се съживи внезапно в ръцете му и пак се унесе, после я сложи до себе си, обърна се и се облегна на десния лакът. Котката лежеше до гърба му. Тя се беше разсърдила, когато я беше отместил, но сега отново спеше, свита до мъжа. Той взе трите писма и повторно ги прочете открай докрай. Реши да не се залавя с вестниците, посегна, угаси светлината и легна настрани, усещайки как тялото на котката се допира до задника му. Той лежеше, прегърнал, с двете ръце една възглавница и отпуснал глава на друга възглавница. Навън вятърът духаше силно и сякаш подът на стаята се клатеше като горния мостик. Мъжът беше прекарал деветнадесет часа на мостика, преди да се приберат.
Той лежеше и се мъчеше да заспи, ала не успяваше. Очите му бяха изморени и той не искаше да пали лампата, нито да чете, затова лежеше и чакаше да се съмне. През одеялата усещаше рогозката, изплетена по размерите на голямата стая и донесена от остров Самоа с един крайцер шест месеца преди Пърл Харбър83. Тя покриваше целия под, застлан с плочи, но там, където френските врати се отваряха към патиото, беше подвита и изгърбена от движението на вратите, та той усещаше как вятърът се промъква през зирките под вратите, и я надига вълнообразно. Каза си, че вятърът ще продължи да духа от северозапад най-малко още един ден, после щеше да се извърти на север и накрая на североизток. Тези посоки следваше вятърът зиме, ала той можеше да се задържи североизточен няколко дни, духайки яростно, преди да стихне в brisa, както местните жители наричаха североизточния пасат. Когато духаше със силата на буря от североизток срещу Гълфстрийма, разлюляваше много стихийно морето. То ставаше едно от най-бурните, които мъжът бе виждал по света. И той знаеше, че при такова вълнение никакви германски подводници няма да излязат на повърхността. Затова заключи, че ще престои на сушата най-малко четири дни. След това подводниците щяха непременно да изплуват.
Мъжът се сети за последното си плаване и как бурята ги застигна на шестдесет мили от Хавана и на тридесет мили от най-близкия бряг, както и на какви тежки опасности се беше изложил, за да се прибере в Хавана вместо в Баия Онда. Беше напрегнал ужасно яхтата, та би трябвало да я прегледа основно. Може би щеше да бъде по-добре да се приюти в Баия Онда. Но напоследък там ходеха прекалено често. Освен това беше прекарал в открито море дванадесет часа, а беше предвидил да престои не повече от десет. Не всичко обаче беше наред и не можеше да се предскаже колко ще трае бурята, затова реши да се върне в Хавана, макар и да се изложи на свирепото вълнение. Утре сутрин щеше да се изкъпе, избръсне, докара и щеше да се яви на доклад пред морския аташе. Кой знае дали щяха да се съгласят да остане на сушата. Ала той беше сигурен, че нищо няма да се яви на повърхността при такова време; невъзможно беше за подводниците да изплуват. Всъщност това беше най-важното. Ако излезеше прав, останалото също щеше да се уреди, макар че не всякога нещата минаваха без усложнения. Да, не минаваха.
Подът го убиваше в десния бут, кръста и дясното рамо. Той легна на гръб и се отпусна на раменете, прибра коленете си под одеялото и го опъна с пети. В това положение тялото му се поотмори, той сложи лявата ръка върху спящата котка и я погали.
— Почиваш си ужасно добре, Бой — рече той. — И спиш добре. Май никак не ти е зле.
Намисли да пусне някоя от другите котки, за да има с кого да разговаря и за да му прави компания сега, когато Бойз спеше. Но се отказа. Щеше да раздразни Бойз и щеше да събуди ревността й. Бойз ги чакаше извън къщи, когато пристигнаха с фургонната кола. Беше страшно възбудена и се вреше в краката им, докато разтоварваха, поздравяваше всекиго, вмъкваше се и се измъкваше при всяко отваряне на вратите. Вероятно ги беше чакала всяка нощ навън, откакто бяха заминали. Щом мъжът получаваше заповед да тръгне, котката я отгатваше. Естествено, тя не разбираше от заповеди, но предугаждаше по първите признаци на подготовката, и колкото повече приготовленията напредваха, докато се стигнеше до крайното безредие на спящите в къщата хора (той винаги караше момчетата си да лягат към полунощ, когато тръгваха призори), толкова по-възбудена и по-неспокойна ставаше котката, докато накрая, когато товареха, за да потеглят на път, тя изпадаше в отчаяние, та се принуждаваха да я затворят, за да не ги последва по алеята до селото и по-нататък по шосето.
83
Голяма американска военноморска база в Хавайските острови, където на 7 декември 1941 г. японците нападнаха изневиделица американската флота и я разрушиха, като по този начин предизвикаха намесата на Щатите във Втората световна война. — Б.пр.