Безспорно много неща, свързани с котката, бяха смешни. Например, когато Бойз ръмжеше, после внезапно надаваше жално мяучене и се вкопчваше с цялата дължина на тялото си в мъжа. Понякога слугите разказваха, че котката не ядяла по няколко дни, когато господарят заминавал, ала гладът винаги надделявал. Въпреки това имало дни, когато се опитвала да се храни само с лова си и не искала да се прибере при другите котки. Но в края на краищата всякога се връщала и изхвръквала от стаята със скокове по гърба на котките, които се трупали, щом слугата отварял вратата, за да внесе паницата с кайма. После се връщала, прескачайки останалите котки, които се блъскали около ратая с храната. Ядяла винаги много припряно и напускала котешката стая веднага, щом се нахранвала. Тя изобщо не проявяваше интерес към никоя друга котка.
Отдавна мъжът си повтаряше, че сама Бойз се счита за човешко същество. Тя не пиеше с него, както би пила мечка, но ядеше всичко, каквото ядеше той, особено храни, до които котките не се докосват. Томас Хъдсън си спомняше как миналото лято, когато двамата закусваха заедно, й поднесе резен прясно, изстудено манго. Бойз го изяде с наслада и оттогава, докато той се намираше на сушата и траеше сезонът на мангото, тя получаваше всяка сутрин манго86. Той трябваше да й пъха в устата резените, защото бяха много хлъзгави, за да може сама да ги измъкне от чинията. Затова Томас Хъдсън си казваше, че ще трябва да приспособи някаква стойка, подобна на скарите за препечен хляб, откъдето котката би поемала резените, без да бърза.
По-късно, когато авокадовите дървета87, големите тъмнозелени „агуакатес“ с плодове малко по-тъмни и по-лъскави от листата, станаха за беритба и той се намираше през септември на брега, за да ремонтира яхтата, стягайки я за плаване до Хаити, даде на Бойз лъжица от вътрешността на едно авокадо, чиято костилка беше извадена и кухината беше напълнена с подправка от зехтин и оцет. Котката я изяде и оттогава на всяко ядене получаваше по половин „агуакате“.
— Защо не се покатериш на дървото, за да си хапнеш направо? — закачаше Томас Хъдсън котката, докато двамата се разхождаха из хълмовете на стопанството.
Естествено, Бойз не отговаряше.
И все пак завари Бойз на едно авокадово дърво една вечер, когато излезе в дрезгавината да се поразходи и позяпа как черните Дроздове летят към Хавана, където те се събираха на ята на ята от полето, на юг и на изток, за да нощуват шумно по антилските лаврови дървета на Прадо. Томас Хъдсън обичаше да наблюдава как се задават над хълмовете черните дроздове, как излитат в здрача първите прилепи, как излизат на нощен лов малките кукумявки, когато слънцето потъваше в морето отвъд Хавана и светлините почваха да блещукат над височините. Онази вечер не намери Бойз, която почти винаги го придружаваше при разходките, та взе Биг Готс, един от синовете на Бойз, котарак с развити плещи, дебел врат, широка муцуна, страхотни мустаци, черна козина и войнствен израз. Готс никога не ловеше. Занимаваше се с бой и любов и тава запълваше времето му. Но беше веселяк, стига да не му се пречеше, и обичаше да се разхожда, особено когато Томас Хъдсън спираше от време на време, поваляше го рязко с крак, за да го просне встрани, и почваше да го гали по корема. На Готс допадаха мъжките, груби ласки, независимо дали човешкият крак беше обут в обувка или беше бос.
Тъкмо Томас Хъдсън се беше навел и пляскаше котарака — Готс обичаше да го пляскат така силно, както се пляска едро куче, — когато погледна нагоре и зърна Бойз на авокадовото дърво. Готс също погледна и я видя.
— Какво правиш там, стара скитнице? — извика Томас Хъдсън. — Прояде ли ги най-после направо от дървото?
Бойз погледна надолу и забеляза Готс.
— Слез да се поразходим — предложи Томас Хъдсън. — Ще ти дам за вечеря „агуакате“.
Котката изгледа котарака и не мръдна.
— Страшно красива си сред тоя тъмнозелен листак. Остани си там, щом ти харесва.
Бойз отмести очи. Томас Хъдсън и големият черен котарак продължиха между дърветата.
— Смяташ ли, че са я прихванали, Готс? — запита мъжът. Сетне, за да се поправи на котарака, додаде: — Помниш ли оная нощ, когато не можахме да намерим лекарството?
Думата „лекарство“ имаше чародейка сила върху Готс и щом я чуеше, лягаше настрани, за да го галят.
— Спомняш ли си лекарството? — повтори Томас Хъдсън и големият котарак взе да се гърчи в своя буен груб възторг.
За него думата „лекарство“ се беше превърнала в чародейна една нощ, когато мъжът се беше напил, истински напил, и Бойз не искаше да легне при господаря си. Когато беше пиян, при Томас Хъдсън отказваше да спи и Принсеса, и Уили. Ни една котка не се съгласяваше да се гушне до него освен Френдлес, така се наричаше по-рано Биг Готс, и братът на Френдлес, който беше всъщност негова сестра и беше нещастно животно с чести страдания и редки изблици на радост. Готс го харесваше повече пиян, отколкото трезв, или може би така се струваше на Томас Хъдсън, защото вземаше Готс при себе си само когато се напиеше. Намираше се на сушата от близо четири дни, когато се напи истински онази нощ. Започна по пладне във „Флоридита“: най-напред пи с кубински политици, които се бяха вмъкнали крадешком, за да пият по едно на бърза ръка; после със захарни и оризови плантатори, с кубински правителствени чиновници, черпещи се през обедната почивка; с втори и трети легационни секретари, придружаващи по някой гост до „Флоридита“; с неизбежните агенти на ФБР, млади изконтени американци, вежливи и мъчещи се да останат незабелязани, така подчертано, че се издаваха от пръв поглед, сякаш носеха служебните си нашивки на раменете на костюмите си от бял лен или крепиран памук. Беше пил двойни ледени дайкири88, онези големи коктейли, които приготовляваше Константе и които нямаха вкус на алкохол, а оставяха усещането, когато човек ги пиеше, че се спуска със ски по ледник, преминавайки през пухкав сняг, и след шестата или осмата чаша, че се спуска със ски по ледник, необвързан с осигурително въже. Влязоха няколко познати морски офицери, та се почерпи и с тях, а след това с неколцина от така наречения „хулигански флот“ или бреговата охрана. Ала те го приближиха твърде много до служебните му задължения, заради които пиеше с надежда, че ще ги позабрави, и затова се прехвърли в долния край на бара, където седяха старите почтени проститутки, изисканите стари проститутки, с които всеки постоянен посетител на „Флоридита“, беше спал поне веднъж през последните двадесет години. Томас Хъдсън се намести на една табуретка при проститутките, поръча си един „клуб сандвич“89 и изпи още няколко двойни ледени дайкири.
86
Тропически плод с крушовидна форма, дебела жълточервена кора, влакнесто сочно, леко възкисело месо и твърда костилка в средата. — Б.пр.
87
Отглеждано в Антилите овощно дърво (Persea gratissima), чийто плод има тъмнозелен цвят, твърда костилка и меко месо със стипчив вкус. Плодът авокадо се яде най-често като салата. — Б.пр.
89
Сандвич, приготвен от филия препечен хляб, парче месо от пиле или пуйки, резен домат, парче шунка или бекон, маруля и майонеза. — Б.пр.