— Ще направим чудесно пътешествие! Трябва да ви благодарим, задето открихте този сгоден случай — похвали го принцът. — Още утре ще се обадя по телефона.
Пътуването се оказа действително чудесно. Индийският океан се синееше, корабът се отдалечаваше бавно от новото пристанище. Зад тях остана Африка със стария бял град, големите дървета, цялата зеленина в дъното, прибоя, разбиващ се в дългия риф, край който минаха. После корабът увеличи скоростта и се озова в открито море, хвърчащи риби пореха водата и се изхвърляха пред носа на кораба. Африка се стопи в дълга синя ивица зад кърмата. Сервитьор удари гонг. Томас Хъдсън, принцът, принцесата и баронът, който беше техен стар приятел и сънародник и беше наистина голям развратник, отидоха в бара да изпият по едно сухо мартини.
— Не обръщайте внимание на гонга. Ще обядваме в „Риц“ — предложи баронът. — Съгласни ли сте?
Томас Хъдсън не успя да спи с принцесата, макар когато стигнаха в Хайфа да бяха напреднали в интимностите дотолкова, че не можеха повече да се владеят от напрежение и чувствуваха неудържима нужда да се отдадат на любовта, ако не за друго, поне за да успокоят нервната си възбуда. Вместо това от Хайфа заминаха с лека кола за Дамаск. На отиване Томас Хъдсън седеше на предната седалка до шофьора, а съпрузите седяха отзад. Той видя малко от Светата земя и малко от страната на Т.Е. Лорънс91, и много студени хълмища и много пустиня. На връщане той и принцесата седяха отзад, а принцът отпред. Томас Хъдсън виждаше тила на принца и на шофьора и сега си спомни, че пътят от Дамаск до Хайфа, където беше на котва корабът им, минаваше покрай някаква река. Имаше стръмно дефиле, но беше много малко, сякаш беше клисура на маломащабна релефна карта и в ждрелото се виждаше остров. Спомняше си острова по-ясно от всички други подробности на пътуването.
Разходката до Дамаск не помогна много. Когато напуснаха Хайфа, за да навлязат в Средиземно море, и се качиха на лодъчната палуба, където сега духаше студен североизточен вятър, от който морето се беше развълнувало и корабът беше почнал да се поклаща бавно, тя каза:
— Трябва да предприемем нещо.
— Искате ли да ви погаля?
— Не. Искам да се гушна в леглото и да не стана цяла седмица.
— Цяла седмица не ми се вижда много.
— Тогава цял месец. Но трябва да го направя сега, а точно сега не можем.
— Да слезем в кабината на барона.
— Не искам да правим любов, докато не сме сигурни, че няма да си създадем неприятности.
— Как се чувствувате сега?
— Струва ми се, че ще полудея и че вече съм съвсем близо до лудостта.
— В Париж можем да правим любов на легло.
— Но как ще се измъкна?
— Ще излезете на покупки.
— Трябва да изляза на покупки с придружител.
— Ще излезете тогава с придружител. Нямате ли някого, на когото бихте могли да се доверите?
— Имам. Но така ми се иска да не прибягвам до такива крайности.
— Тогава не прибягвайте.
— Не. Трябва. Зная, че трябва. Но от това няма да ми олекне.
— Никога ли не сте му изневерявали по-рано?
— Не. И мислех, че никога не бих му изневерила. Но сега горя от желание да му изневеря. Ще ми бъде все пак неприятно да посвещавам други в тайните си.
— Ще измислим нещо.
— Моля прегърнете ме и ме притиснете много силно — каза тя. — По-добре да не говорим, да не мислим, нито да се ядосваме. Моля само притиснете ме мъжки и обичайте ме много, защото всяка нишка от плътта ми тръпне.
91