След малко той забеляза:
— Слушайте, докато се държите така, нещата няма да се оправят. Не искате да изневерявате и не искате друг да узнава за изневярата. Това обаче е неизбежно, рано или късно.
— Искам да изневеря. Но не искам да го наранявам! Трябва да изневеря. Нямам повече власт на себе си.
— Тогава изневерете. Още сега.
— Не. Сега е ужасно опасно.
— Смятате ли, че всеки, който ни вижда, слуша или познава тук на кораба, допуска, че не сме спали вече? Смятате ли, че онова, което вършихме, се различава от изневярата?
— Разбира се, че се различава. Има огромна разлика. От онова, което вършихме, не бихме могли да имаме дете.
— Вие сте възхитителна. Наистина възхитителна.
— Ще се радвам, ако имаме дете. Той иска много да родя, но досега не съм зачевала. Щом се разделим, ще спя с него и той никога няма да узнае, че детето е наше.
— Не бих желал да спите с него веднага, след като се разделим.
— Не, няма да спя. Но на следната нощ.
— Откога не сте спали с него?
— Спя всяка нощ. Налага ми се да спя, Хъдсън. Толкова съм възбудена, че ми се налага да спя. Предполагам, че тази е една от причините да играе бридж толкова до късно. Би предпочел да съм заспала, когато се прибира. Струва ми се, че се чувствува поизморен, откакто започна любовта ни.
— За първи път ли ви се случва да се влюбите, откакто сте омъжена?
— Не, за съжаление. Не е за първи път. Влюбвах се на няколко пъти, но никога не съм му изневерявала, нито съм помисляла да изневерявам. Толкова е добър и нежен и е толкова внимателен като съпруг. Харесвам го така много, а той ме обича и е винаги мил с мене.
— Мисля, че ще бъде по-добре да отидем в „Риц“, за да пийнем малко шампанско — предложи Томас Хъдсън, чиито чувства почваха да се разколебават.
„Риц“ беше пуст, сервитьорът им поднесе виното на една от масите до стената. Сега в бара държаха шампанското „Перие Муе Брю“ (1915) в лед непрекъснато и само запитваха:
— От същото ли вино, мистър Хъдсън?
Двамата вдигнаха чаши и принцесата каза:
— Харесва ми това вино. А на вас?
— Много.
— За какво мислите?
— За вас.
— Естествено. И аз мисля само за вас. Но какво мислите за мене?
— Мисля, че сега трябва да слезем в кабината ми. Прекалено много говорим, прекалено много се колебаем и нищо не вършим. Колко е часът?
— Единадесет и десет.
— Колко е часът? — обърна се той към сервитьора. Келнерът погледна часовника вътре в бара.
— Единайсет и петнайсет.
Щом се поотдалечи, за да не може да ги чуе, Томас Хъдсън запита:
— Докога ще играе бридж?
— Каза, че ще играе до късно, затова да не стоя будна да го чакам.
— Ще допием виното и ще отидем в кабината ми. Там имам малко вино.
— Но, Хъдсън, много е опасно.
— Всякога ще бъде опасно — отговори той. — Ако не предприемем нищо, ще бъде далече по-опасно.
Тази нощ той се люби дълго с нея. Когато понечи да я придружи до кабината й, тя се противопостави, ала той обясни, че ще изглежда много по-невинно, ако я изпрати. Принцът продължаваше да играе бридж. Томас Хъдсън се върна в „Риц“, където барът беше още отворен, поръча си нова бутилка шампанско и зачете вестниците, които беше донесъл от Хайфа. Досети се, че за пръв път от доста време му се отдава възможност да прегледа вестниците и изпита облекчение и дълбоко задоволство. Когато бриджът бе прекъснат и принцът надникна в „Риц“, Томас Хъдсън го покани на чаша вино, преди да си е легнал. Принцът му хареса повече от всякога и той го почувствува като много близък сродник.
Томас Хъдсън и баронът слязоха в Марсилия. По-голямата част от спътниците им продължиха до Саутхамптън, където завършваше пътешествието. В Марсилия двамата се отбиха в един ресторант с маси на тротоара в Старото пристанище и си поръчаха raoules marinees92 и стъкленица vin rose93. Томас Хъдсън беше много гладен и се сети, че от Хайфа насам през повечето от времето изпитваше глад.
Сега също беше адски гладен. Къде се бяха дянали тия дяволски слуги? Поне един трябваше да се мерне. Навън духаше необичайно студен вятър. Това му напомни за студения ден, там на стръмната марсилска улица, която се спускаше към пристанището. Тогава седеше на масата в кафенето с вдигната яка, ядеше moules, трошейки тънките черни черупки, които вадеше от горещия млечен бульон с чер пипер и вряло разтопено масло, плаващо на повърхността, пиеше вино от Тавел, чаровно като самия Прованс, и наблюдаваше как вятърът запретва полите на рибарките, на туристките, на неугледно облечените пристанищни проститутки, докато изкачваха стръмната улица, шибани от мистрала94.
— Постъпихте безобразно! — сгълча го баронът. — Наистина безобразно!
94
Духащ в Прованс студен сух вятър, идващ обикновено по долината на Рона (провансалски) — Б.пр.