— Искате ли още moules?
— Благодаря. Предпочитам нещо по-питателно.
— Да поръчаме bouillabaisse95?
— Две супи ли?
— Гладен съм. А и скоро няма да се върнем в Марсилия.
— Има си хас да не сте гладен! Прието. Ще поръчаме, bouillabaisse, а след това по един солиден chateaubriand96 с богата гарнитура. Да ви поохраня, женкарино!
— Какво възнамерявате да правите?
— Въпросът е какво вие възнамерявате. Обичате ли я?
— Не.
— Така е много по-добре. Но ще бъде още по-добре за вас да скъсате с нея още сега. Несравнимо по-добре.
— Обещах им да отидем заедно на риболов.
— Ако ставаше въпрос да отидете на лов, пак би имало смисъл — забеляза баронът. — Но да се ходи на риболов, означава да се търпи студ и да не се изпитва никакво удоволствие. Не е оправдано тя да мами съпруга си.
— Той трябва да знае за връзката ни.
— Не знае. Известно му е, че е влюбена във вас. Само това. Вие сте мъж и вашата е лесна. Но тя няма право да мами съпруга си. Нали не възнамерявате да се жените за нея?
— Не.
— Така или иначе, тя не може да се омъжи за вас, затова нямате право да съсипвате щастието му, освен ако сте влюбен в нея.
— Не съм влюбен. Сега съм уверен.
— Тогава намирам, че трябва да се оттеглите.
— Напълно съм сигурен, че ще се оттегля.
— Радвам се на готовността ви. Сега кажете ми откровено: как е принцесата?
— Много е добре.
— Не се правете на глупак. Познавах майка й. Да знаете само каква жена беше майката!
— Съжалявам, че не зная.
— Би трябвало да знаете. Чудя се как сте се промъкнали сред тези хрисими и скучни хора. Да не би да ви е била нужна за картините или нещо подобно?
— Не. Едното няма нищо общо с другото. Харесвам я много. Продължавам да я харесвам, но не съм влюбен в нея и всичко е много заплетено.
— Така се радвам, че се съгласихте. Закъде възнамерявате да заминете сега?
— Току-що се завърнахме от Африка.
— Правилно. Защо не отидете в Куба или на Бахамските острови за известно време? Бих могъл да ви придружа, стигала мога да измъкна малко пари от къщи.
— Очаквате ли да измъкнете?
— Не.
— Аз възнамерявам да остана в Париж за известно време. Отдавна не съм бил в голям град.
— Париж не е голям град; Лондон е голям град.
— Иска ми се да видя какво има в Париж.
— Мога да ви разкажа какво има.
— Благодаря. Исках да кажа, че възнамерявам да посетя художествените изложби, да се срещна с приятели, да отида на шестдневните велосипедни състезания и на конните надбягвания в Отьой, Анген и Льо Трамбле. Защо не останете и вие?
— Нямам слабост към конните състезания, нито имам пари, за да залагам.
„И защо се връщаш към миналото? — запита се Томас Хъдсън. — Баронът беше починал, фрицовете бяха окупирали Париж, принцесата не беше заченала. Моя кръв няма да потече в ни един кралски дом — каза си той, — освен ако ми потече кръв от носа някой ден, когато разглеждам Бъкингамския дворец, а това ми се вижда крайно невероятно. Ако някой от слугите не дойде до двадесет минути — реши той, — ще сляза в селото да си купя яйца и хляб. Адско нещо е да си гладен в собствената си къща — заключи Томас Хъдсън. — Но съм прекалено изморен, за да слизам.“
Точно тогава някой се разшета в кухнята и той натисна зумерния звънец, монтиран отдолу до голямата маса. Чу го как избръмча дваж в кухнята.
Яви се вторият слуга със своя привидно смирен вид на свети Севастиян, лукав, престорен и многострадален.
— Звънихте ли?
— Какво друго дявол да го вземе, предполагаш че съм направил? Къде е Марио?
— Отиде за пощата.
— Как са котките?
— Много добре. Нищо особено. Биг Готс се сби с Ел Гордо. Но вече излекувахме раните му.
— Бойз ми се вижда отслабнала.
— Много скита нощем.
— Как е Принсеса?
— Беше малко неразположена. Но сега се храни добре.
— Срещнахте ли трудности с месото?
— Взехме месо от Которо.
— А кучетата?
— Всички са добре. Негрита е отново бременна.
— Защо не я затворихте?
— Опитахме, ама тя избяга.
— Да се е случило нещо друго?
— Нищо няма. Как мина плаването?
— Без премеждия.
Докато Томас Хъдсън разговаряше сприхаво и отривисто както винаги с този прислужник, когото беше освобождавал на два пъти и беше приемал обратно, защото беше идвал баща му, за да се застъпва, влезе първият слуга Марио, носейки вестниците и пощата. Той се усмихна, от кафявото му лице се излъчваше веселост, приветливост и ласкавост.
— Как мина пътуването?
— Възтежичко на края.
— Figurate — представям си. С тоя северняк. Закусихте ли?
95
Провансалска гъста супа от риба, чесън, шафран, домати, зехтин и други подправки. — Б.пр.